Държавен архив - Пазарджик: 30 години от смъртта на литературния критик Борис Делчев
В Държавен архив – Пазарджик се съхранява личният фонд на Борис Делчев. Документите са приети през 1991 г. като дарение от съпругата му Гина Делчева. След направената обработка те са систематизирани в един инвентарен опис с 176 архивни единици, с крайни дати 1918-1996 г. и са систематизирани по следния начин: документи от биографичен характер, документи от и за творческата дейност, обществена дейност, кореспонденция, снимки, материали за Атанас Цветанов (Цветански) и на други лица.
От биографичните материали заслужава внимание историята на рода му по майчина и бащина линия и автобиографичните му бележки. Тук се отнасят спомените на Б. Делчев за възникването и задълбочаването на интереса му към литературата и изобразителното изкуство.
През първите години на 9.IX.1944 г. Борис Делчев е убеден комунист. От началото на 60–те за Делчев започва процесът на отрезвяване, който го довежда до позициите на критик на самата система. В този еволюционен път започват неговите литературни спорове, илюзии, борби, разочарования. Налага се понякога да пише опровержения, да уточнява литературните си схващания.
Документите от творческата дейност разкриват Б. Делчев като литературен критик, публицист и изкуствовед. Като литературен критик е представен преди всичко чрез статиите, посветени на творчеството на Иван Вазов, Христо Радевски, Йосиф Петров, Максим Горки, Людмил Стоянов, Елисавета Багряна, Йордан Стратиев, Камен Калчев, Елин Пелин, Алеко Константинов и др. и чрез статите за книгите “Нови хора” от Гьончо Белев, “Път” от Ст. Ц. Даскалов, “Литературата като познание” от Панталей Зарев, “Христо Смирненски – биографичен очерк” от Георги Караславов и др. Съставената и издадената от Регионална библиотека “Н. Фурнаджиев” – Пазарджик био-библиография дава представа за публикациите му в периодичния печат.
Литературно-критическото творчество на Борис Делчев е показано и през погледа на негови колеги литературни критици като К. Русков, Атанас Свиленов, Константин Еленков, Благой Димитров и др. Иван Попиванов и А. Опулски представят книгата му “Литература, изкуство, критика”, Яко Молхов, Атанас Свиленов и Георги Банишки – “Избрани статии”, Цвета Унджиева – “Христо Ботев. Опит за психография”.
Във фонда се съхраняват и издадените от Борис Делчев книги “В късни часове. Миниатюри, фрагменти и профили” книга 1-2 и второ допълнено издание (1976, 1982 и 1985 г.) с негови бележки. По-голяма част от миниатюрите и фрагментите преди да излезнат в отделни книги са публикувани в печата. Запазена е историята на тяхното сътворяване, поздравителни писма от проф. Тодор Боров, Аргирис Митропулос, Йордан Вълчев, Лазар Тошков, Блага Димитрова и др. и статии за книгите от Г. Мичев, Атанас Свиленов, Светозар Игов, Иван Попиванов, Иван Сарандев и Драган Ничев и др.
За да напише мемоарните очерци за известни литературни творци и художници, включени в книгата “Познавах тези хора. Мемоарни очерци” (1970 г.), Борис Делчев се опира освен на личните си впечатления и на събран документален материал. Имайки предвид този творчески процес си обясняваме и наличието на документи в архива му, които са свързани най-вече със Светослав Минков и Илия Бешков. Мястото на книгите “Познавах тези хора” в документалната ни публицистика е разкрито от литературните критици Михаил Неделчев, Здравко Петров, Михаил Василев, Иван Сестримски, Йордан Василев, Драган Ничев и др.
Най-нашумялата му книга е “Дневник”, отпечатана след смъртта му през 1995 г. Отзивите за книгата са противоречиви – от най-хвалебствени до отрицателни. Но в едно критиците са единодушни – “Дневник” е свидетелство за духовното израстване на Борис Делчев. Запазени се откъси от книгата, публикувани в печата и статии за нея от Тодор Андрейков, Енчо Мутафови, Здравко Петров и др.
Кореспонденцията съдържа писма от Тен дьо Врие и Вивиян де С. Пинто във връзка с техния обмен на литература, от Минко Николов, Стефан Попвасилев, Константин Гълъбов, Иван Радославов, Стоян Каролев, Иван Коларов, Петър Динеков и др. по литературни въпроси.
Снимките илюстрират приятелството на Борис Делчев с Яко Молхов, Ламар, Емилиян Станев, Светослав Минков, Димитър Димов, Гьонче Белев, Иван Сестримски, Радой Ралин и др. Безценен е албумът със снимки и шаржове. Сред тях са снимки на Симеон Радев, Михаил Арнаудов, Александър Балабанов, Атанас Далчев, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Александър Геров, Симеон Султанов, Георги Цанев, Цаню Лавренов, Давид Перец и др.
Събраното документално богатство в Държавен архив – Пазарджик за Б
орис Делчев разкрива най-същественото от живота и литературно-критическата и публицистичната му дейност. Тези документи са едно свидетелство за характера на времето, през което е живял Борис Делчев, за събития и явления, протекли в националния литературен живот.
Нонка НейчеваДържавен архив - Пазарджик
Борис Делчев е роден на 22.10.1910 г. в Пазарджик. Баща му загива през 1913 г. в Балканската война. Основно и средно образование получава в родния си град. Завършва право СУ “Кл. Охридски (1933 г.). Следва история на изкуството в Екол дьо Лувр – Париж (1939 г.). До 1944 г. упражнява адвокатска професия. Влиза в Комсомола през 1922 г., а в БКП – през 1930 г. Заради проявена политическа дейност е преследван и интерниран на два пъти – в Несебър (1938 г.) и в с. Бабек, Разложка околия (1941-1942 г.). През 1944-1945 г. е сътрудник на ЦК на БКП в отдел “Агитация и пропаганда”. От 1944 г. до 1949 г. с малки прекъсвания е редактор във в. “Литературен фронт”, през 1949-1952 г. е културен аташе в Париж, началник на кабинета на председателя на Президиума на Народното събрание (1953-1956 г.), главен редактор, а по-късно редактор на издателство “Български писател” (1956-1970 г.). Член на Съюза на българските писатели. Умира на 6.04.1987 г.
