| Това е архивен сайт на PA media.
Първото честване в Пазарджик на празника на светите братя Кирил и Методий – 11.05.1859 г. (свидетелства на възрожденската преса)
Преди 155 години за първи път в Пазарджик се чества празникът на братята Кирил и Методий със служба в църквата „Успение Богородично“ на български език. За тях още предишната година – 1858, отпечатвайки техните ликове, книгоиздателят х. Найден Йованович пише: “Тия просветители и апостоли славянски, родом българи, наредили ся сегашните Славянски писмена (азбука) в лето 855 – го по Рождество Христово и приложили Светото писание на старобългарски, т.е. славянски язик. Того ради все славянские племена, должно е почитат нихная памят у месяца майя 11 –го дня”.
За първото честване на празника с българска служба в църквата свидетелства дописка във в. „ Цариградски вестник“. Ето какво четем в дописката от Татар Пазарджик, изпратена на 20 май 1859 г.:
„С пристояването (присъствието) на некои от родолюбците ни, празникът на 11 –того на нашите кръстители и просветители Св. Кирил и Методий бе тържествен и великолепен в големата ни църква „Св. Успение Пресветая Богородица“. Народът, който беше се събрал да присуствува на божествената тая обща служба, въсхищен беше като слушаше язикът си общ в тая църква, в която ни един път не ся служило служба, а повечето на гръцки. Нам ни беше радостно и весело да слушаме такава една служба обща все по матерният ни язик, а особно служба за нашите единородци св. Кирил и Методий.
След свършването на службата отидохме в училището ни дето направихме един водосвет. Подир водосвета учителът ни приказа едно късо словце – желателно е щото нашите съотечественици всяка година да изпълняват святата тая длъжност за памят на нашите единородни светци.“
Няколко години по-късно, празникът, станал традиция, е вече доста обогатен и в него участват не само свещенослужителите, но и учителството. Вестник „Съветник“ в бр. 10 от 6 юни 1864 г. съобщава в дописка от Татар Пазарджик:
„В тоя ден (11-го майя) стана едноцърквие и съборната служба ся извърши в старата църква от отец архимандрита Партения с осем души священици и диакон Харалампия. При богослужението отец архимандрит Партения подстрига осем четци от учениците на Главното училище. Народът който от благоволение беше ся затекъл от всичкият град даже и от селата да съчувствува в това народно тържество, беще толкоз многочислен, щото не само църквата но и дворът черковен беше пълен от мъже, жени и деца, натруфени като за Великден.
Парадата стана по тоя начин: подир отпуск излязоха клепалата напреди, подир тех учениците от Девическото училище 80 на брой, облечени все в бели дрехи и препасани с червени панделки, с венци на главите им и наредени да върват две по две, под управлението на учителката им г-жа Милева Барак; подиря им, също двама по двама, учениците от взаимните училища под управлението на взаимно-учителите г. Х.Ковачева и А.Владимирова; подер тех учениците от Главното училище,под управлението на г-н Ю.Ненов, всичките с по една свещ и китка в ръцете си. След тях свещениците, хоругвите, кръстовете и певците и после священните лица, от които архимандрит Партений носеше Светото Евенгелие, духовник - Игнатий - иконата на българските просветители, украсена с цветя и най-после многочисленният народ. С този начин, като ся обиколи черковната махала, всичките тези ликове влезоха в училището. Тамо, като стана обичното водосвящение и молитви..., главният учител каза едно пространно слово прилично за праздника, а догдето ся ръсеше народа, учениците-девойки и момчета пееха молебни и похвални песни. През деня гражданете, като си правиха взаимни посещения, подир обеда ся веселиха със свирки и гайди по всичкият град. Доста забележително е и това, че в тоя ден нито един грък или цинцарин не беше отворил дюкяна си, да търгува или работи, а напротив - приветствуваха мнозина в черковното тържество.“
| 
Илюстрацията „Българските книжници“, с образите на светите братя Кирил и Методий, е поместена в „Български буквар“, издаден в Москва, през 1844 г.. със спомоществувателството на Ангел Николаевич Хаджиоглу – търговец от Русе. Букварът е изпратен в дар на Татар Пазарджишкото българско училище. Разпространяван е от пазарджишкия книгопродавец хаджи Найден Йованович. Съхранява се в специализираната сбирка „Старопечатни книги“ на Регионален исторически музей - Пазарджик |
През 1866 година, денят е още по-празничен и най-вероятно от тогава датира тържественото окичване на училищата и портретите на светците с въброви клонки и цветя. Ето какво пише дописникът от татар Пазарджик във в. Время от 1866 г. :
„Ако и да ся е въвело помежду ни още от попреди почитанието на народните наши просветители Кирила и Методия и неколко годин наред ся е празднувал денът им в градът ни, но тазгодишното тържество превъзхожда всичките напрешни. Нашата община сега ся олюбочести да допълни в народния празник на 11 май недостатоците, които беха станали тогава. Донесоха от планината цели борики и от тех ся направи пред училищната врата един свод, като триумф. Вътрешните стени и прозорците беха украсени с върбови клонове. От двете страни гледаха портретите на нашите священоначалници и кръщението на царя Бориса в Преслав. Всред училищният двор беха изправени кругло борики, накитени с плодовете си (шишелките); в средата беше поставен одър с иконата на светите просветители, украсен с цветя и със съдът за водосвещението. В черквата ся извърши най-тържествено свещената служба, на която се споменаха народните свещеноначалници и ся изпеха молебни песни. Подир отпуск стана литийнята великолепна и ся извърши посред множество народ водосвещението. В това време главният учител изрече едно слово, съобразено с тържеството. Мнозина от слушателите извикаха „браво“.
Догдето ся ръсеха человеците, учениците от Главното училище с по една китка в ръцете, от една страна, и девойките от Девическото училище, облечени в бели фустани, от друга страна, пееха разни песни. Всичкото това възхищаваше благочестовото и родолюбивото сърце. Гражданите, пременени като за Великден, ходеха по къщята на визита. Подир обед повечето от семействата беха извън градът край сенчестите брегове на реката, дето по зелената морава се виеха народни хороигри, с песни и свирни.“
Подбор на текстове и илюстрация:
Пенка Николова – главен уредник в Регионален исторически музей - Пазарджик
Тази страница е видяна: 1475
|
| |
|
