Преди 155 години за първи път в Пазарджик се чества празникът на братята Кирил и Методий със служба в църквата „Успение Богородично“ на български език. За тях още предишната година – 1858, отпечатвайки техните ликове, книгоиздателят х. Найден Йованович пише: “Тия просветители и апостоли славянски, родом българи, наредили ся сегашните Славянски писмена (азбука) в лето 855 – го по Рождество Христово и приложили Светото писание на старобългарски, т.е. славянски язик. Того ради все славянские племена, должно е почитат нихная памят у месяца майя 11 –го дня”. За първото честване на празника с българска служба в църквата свидетелства дописка във в. „ Цариградски вестник“. Ето какво четем в дописката от Татар Пазарджик, изпратена на 20 май 1859 г.: „С пристояването (присъствието) на некои от родолюбците ни, празникът на 11 –того на нашите кръстители и просветители Св. Кирил и Методий бе тържествен и великолепен в големата ни църква „Св. Успение Пресветая Богородица“. Народът, който беше се събрал да присуствува на божествената тая обща служба, въсхищен беше като слушаше язикът си общ в тая църква, в която ни един път не ся служило служба, а повечето на гръцки. Нам ни беше радостно и весело да слушаме такава една служба обща все по матерният ни язик, а особно служба за нашите единородци св. Кирил и Методий. След свършването на службата отидохме в училището ни дето направихме един водосвет. Подир водосвета учителът ни приказа едно късо словце – желателно е щото нашите съотечественици всяка година да изпълняват святата тая длъжност за памят на нашите единородни светци.“ Няколко години по-късно, празникът, станал традиция, е вече доста обогатен и в него участват не само свещенослужителите, но и учителството. Вестник „Съветник“ в бр. 10 от 6 юни 1864 г. съобщава в дописка от Татар Пазарджик: „В тоя ден (11-го майя) стана едноцърквие и съборната служба ся извърши в старата църква от отец архимандрита Партения с осем души священици и диакон Харалампия. При богослужението отец архимандрит Партения подстрига осем четци от учениците на Главното училище. Народът който от благоволение беше ся затекъл от всичкият град даже и от селата да съчувствува в това народно тържество, беще толкоз многочислен, щото не само църквата но и дворът черковен беше пълен от мъже, жени и деца, натруфени като за Великден. Парадата стана по тоя начин: подир отпуск излязоха клепалата напреди, подир тех учениците от Девическото училище 80 на брой, облечени все в бели дрехи и препасани с червени панделки, с венци на главите им и наредени да върват две по две, под управлението на учителката им г-жа Милева Барак; подиря им, също двама по двама, учениците от взаимните училища под управлението на взаимно-учителите г. Х.Ковачева и А.Владимирова; подер тех учениците от Главното училище,под управлението на г-н Ю.Ненов, всичките с по една свещ и китка в ръцете си. След тях свещениците, хоругвите, кръстовете и певците и после священните лица, от които архимандрит Партений носеше Светото Евенгелие, духовник - Игнатий - иконата на българските просветители, украсена с цветя и най-после многочисленният народ. С този начин, като ся обиколи черковната махала, всичките тези ликове влезоха в училището. Тамо, като стана обичното водосвящение и молитви..., главният учител каза едно пространно слово прилично за праздника, а догдето ся ръсеше народа, учениците-девойки и момчета пееха молебни и похвални песни. През деня гражданете, като си правиха взаимни посещения, подир обеда ся веселиха със свирки и гайди по всичкият град. Доста забележително е и това, че в тоя ден нито един грък или цинцарин не беше отворил дюкяна си, да търгува или работи, а напротив - приветствуваха мнозина в черковното тържество.“ | Илюстрацията „Българските книжници“, с образите на светите братя Кирил и Методий, е поместена в „Български буквар“, издаден в Москва, през 1844 г.. със спомоществувателството на Ангел Николаевич Хаджиоглу – търговец от Русе. Букварът е изпратен в дар на Татар Пазарджишкото българско училище. Разпространяван е от пазарджишкия книгопродавец хаджи Найден Йованович. Съхранява се в специализираната сбирка „Старопечатни книги“ на Регионален исторически музей - Пазарджик |