Преди 165 години на Първи март е отворено и Девическо училище

  Откриването на първото килийно училище в Пазарджик е свързано с построяването на най-големия християнски храм в града ни - черквата „Св. Богородица” (края на ХVІІ, началото на ХVІІІ в.). Най-ранното писмено свидетелство за съществуване на училище в града намираме в ръкописна книга (дамаскин). Бележката (приписката) оставена на нейните страници през 1753 г. съобщава, че преписвачът на дамаскина (сборник с проповеди и поучения) е работил в „дома на Даскал поп Параскева”.
  Освен в църквата „Св. Богородица” килийни училища се създават и към метосите на Атонските и на Рилския манастири, които възникват около църквата и действат през втората половина на ХVІІІ в. В града се отварят и частни килийни училища поддържани от светски лица. През първите десетилетия на ХІХ в. са известни имената на Коста даскала, Стойко даскала Попгьоргьов, Атанас Даскала Янаков, даскал Стоян и т.н. Обучението в килийните училища се води на български и на гръцки езици. За устройството на училището на даскал Гено Вълков Дойчински, което се е намирало в близост до църквата „Св. св. Константин и Елена” разказва в спомените си хаджи Рашко Хаджиилиев:
 

  „Когато станах на десет години дадоха ме на даскал Гено да уча букваря- аз, буки, веди, глагол, добро, ест и прочие… Даскал Гено беше на възраст около 60 години, нисък, черноок, учеше децата у дома си в неговата къща, в една одая. Околовръст турени дъски вместо столове. Децата бяха наредени, кой с буквар, кой наустница, друг светче, други с евангелие и требник. Който искаше да стане поп учеше “синджир рукалим” - цифри за събиране, деление, умножение. Пишеха на тенекия с орлова писалка, с черно мастило, турско. Той вземаше на дете по 1,5 - 2 гроша на месец и така се поддържаше.  Децата си носеха в торбата хляб от къщи и катък. Като дойдеше време за обед  се ядеше там, в стаята. Като артисваше хляб децата го събират и остават на даскала на кокошките. Ако беше лятно време караше ни подир обяд да спим по два часа, а той стоеше на едно столче постлано с рогозка и в ръката му една дълга пръчка, ако някой ученик мръднеше нещо, посягаше с пръчката та го удари. Той в седмицата един път изкарваше децата на разходка по къра да си поиграят на зелената морава… Като дойдеше месец март Даскала казваше на децата да си приготвят мартеници...
  Когато некой ученик свърши буквара, гуглата си ще удари в земята като издаде глас, ще целуне ръка на Даскала като стори три пъти поклон пред него...”.
Икономическият просперитет на еснафските сдружения в града, през първата четвърт на ХІХ в., засилва стремежа на пазарджичани към по-добро образование. Откриването на първото в града обществено килийно училище става през 1823 г. и се свързва с името на Дионисий Агатоникийски, чието светско име е Димитър. Той е роден в с. Драгор, учи абаджийския занаят и по-късно се заселва в Пещера. Там се оженва, но след смъртта на съпругата си заминава за Св. Гора и се замонашва в Зографския манастир. Усилено изучава черковнославянския език и по-късно е изпратен за архиепископ на Пазарджик. През 1801 г. успява да издейства от турските власти възстановяването на изгорялата през 1790 г. църква „Св. Богородица”. Със собствени средства той изгражда две стаи в двора на църквата „Св. Богородица” и отваря първото в града обществено килийно училище. Първите двама учители в училището са светогорските монаси Грикентий и Акакий. Сградата на общественото килийно училище съградено от Дионисий Агатоникийски изгаря заедно с черквата „Св. Богородица”през 1834 г. През 1837 г. пазарджишките еснафски сдружения успяват да възстановят сградата на църквата „Св. Богородица”. В църковния двор е изградена и една голяма стая, която временно се ползва за училище. Пет години по-късно, през 1842 г. благодарение на доброволната помощ на еснафите и някои по-видни граждани е изградена нова училищна сграда (на мястото на днешното архиерейско наместничество). Сградата е просторна на два етажа, с дължина 18 м. и ширина 12 м., със седем класни стаи. Новопостроената сграда дава възможност на учителите да се разделят по отделения, което улеснява и учители, и ученици. В нея учителстват: Никифор Попконстантинов, на чиято енергичност дължим откриването на първото в града класно училище през 1845 г., Йордан Ненов, Иван Момчилов, Драган Манчов. Печатът на училището, подарен от Васил Априлов изобразява кукуригащ петел, а околовръст има надпис: „Татарпазарджишко българско училище”. За устройството на класното училище, наричано още „Главното училище” и преподаваните предмети съобщава Никифор Попконстантинов в едно свое писмо от 24 декември 1847 г. до Александър Екзарх:
  „Учениците са разделени на четири отделения. Първото е взаимно подготвително гдето учениците приемат само началото на четенье и писмо. Второто, взаимно, гдето се научават на слободно четение и добро правописание, от аритметиката на четеритех правила и нещо повече учат землеописание, Свещенна история и Катехизис в кратце на таблици написани. Още гръцко четене и правописание и преготовление на граматиката, което ще се състои в изучаването на технологическите предмети. Третото - втори клас на особеното предаванье. Следват първата част на Славянската граматика, Аритметика, Землеописание, Граждански превод славянски и начала на просто гръцкий язик…Учениците още учат: Пространний катехизис, Славянский превод, Руский и гръцки язици…”. Поради увеличаване броя на учениците, през 1847 г., на Димитровден, в двора на църквата „Св. св. Константин и Елена” се отваря първото квартално училище с учител Теорги Райков и повече от 70 души ученици.
    На 1 март 1848 г., с материалната подкрепа на Александър Екзарх и на д-р Петър Берон, в Пазарджик е отворено и девическо училище. То се помещава в една от стаите на Главното училище и първата учителка на девойките е монахинята хаджи Татиана от Тетевен. Заедно с нея по-късно в училището учителки са калугерицата Елисавета Костова от Голямо Конаре и гъркинята Фрос, която преподава само шев. За амбициите на пазарджичани как и къде да учат дъщерите си научаваме от учителя Н. Попконстантинов в преписката му с Ал. Екзарх (1847г.), където четем: „...Много желаят гражданете и често подговарят, че трябва да се пратят от тука две или три момичета да ся учат някъде в Европа. Но ще ли могат да го получат не зная, защото на общината ръка не стига да харчи за тия работи, и дето са достойни деца за такова нещо са все сиромашки, а богатски такива нема...”
     Успехът и напредъкът на училищата ни в нашия град през епохата на Българското възраждане се дължи преди всичко на онези дейци, предани на своето народополезно занятие – учителството. В основата на внушителната пирамида от имена на заслужили за отечеството и родния край българи трябва да поставим Дионисий Агатоникийски, Кесарий Попвасилев, Никифор Попконстантинов, Йордан Ненов, Иван Момчилов, Георги Райков,  Петър Бонев, Константин Величков, Яков Матакиев, Иван Войводов.
И най-точна е сякаш оценката за възрожденското ни училище на видния учител от Македония Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, написана в стихове през 1852 г.:
„Пазарджишкото гимназие бързо,
 исполински наступува дързо.”



Пенка Николова, главен уредник
Регионален исторически музей – Пазарджик


На снимката: Дамаскин ( сборник с проповеди и поучения), 1790 г. Ръкопис. Собственост на Регионалин исторически музей-Пазарджик



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините