Това е посланието, с което веднага след Освобождението (1878) са събирани пари от руси и българи за издигане на паметници на загиналите за освобождението ни руски войници и български бойци.
Първите паметници са построени изцяло със средства от Русия. Строителството започва непосредствено след края на войната, в периода на Временното руско управление, от руски части и полкове останали у нас. Руските паметници са строени както от руси, така и от българи, а средствата се осигуряват от руското командване, от волни пожертвования на военнослужещи от съответните полкове и от средства, събирани в цяла Русия. Много от големите паметници на връх Столетов, в Шейново, Плевен, Свищов и други места са направени в Одеса, а някои са изпращани направо от Санкт Петербург.
Поборническо-опълченски дружества, начело с техния Върховен комитет,
вдъхновявани и ръководени от възрожденеца Стоян Заимов, развиват енергична дейност за построяване на възпоменателни паметници в България.
Първият паметник, резултат от тази българска инициатива, е на Цар Освободител в София, издигнат на площад Народно събрание, открит на 30 август 1907 г. По идея на живите ветерани-опълченци е взето правителствено решение да се построи паметник на свободата на вр. Шипка. С доброволните дарения на целия български народ, идеята е осъществена и паметникът е открит тържествено на 26 август 1934 г.
В Пазарджишка област възпоменателни знаци са поставени в повечето от селищата през които са преминали руски войскови части - Белово, Брацигово, Велинград, Ветрен, с. Овчеполци, с. Оборище. През 1946 г. край с. Ветрен е издигната плоча – паметник, с изсечен източноправославен кръст, на Ян Адамович Банарский – капитан от 123 Козловски пехотен полк, починал на 12 януари 1878 г. В гр. Пещера, през 1962 г. в двора на църквата «Св. Димитър» е построен паметник на капитан Николай Николаевич Сафонов - командир на 8 рота, 123 Козловски пехотен полк, починал на 9 март 1878 г. в града и погребан с много почести от пещерци.
В Пазарджик честването на 100 - годишнината от Освободителната война през 1978 г.е повод възпоменателни плочи в града да се поставят в памет на опълченците Антон Мумджиев, Георги Таев, Аргир Георгиев, Георги Величков, издигната е и скулпторна композиция посветена на телеграфиста на пазарджишката гара Ованес Съваджъян. Изработени са и барелеф, и възпоменателен знак на двама от руските генерали, с които се свързва освобождението на Пазарджик – ген. Й. В. Гурко и ген. Николай Петрович Брок. Автор и на двата паметни знака е скулпторът Тома Попов.
РУСКИТЕ ГЕНЕРАЛИ, ОСВОБОДИЛИ ПАЗАРДЖИКЙосиф Владимирович Гурко (1828-1901) е руски граф, роден в семейството на потомствен дворянин от белоруски произход. Завършва Императорски Пажески корпус през 1846 г. и през 1860 г. е адютант на император Александър ІІ. Участва в Руско-турската война (1877-1878) като командир на Предния отряд на Руската армия на Балканския полуостров. В неговия състав е и Българското опълчение. В първите дни на войната превзема гр. Велико Търново. Установява контрол над проходите в средната част на Стара планина превзема Шипченския проход и гр. Стара Загора, предизвиквайки паника в Цариград. През октомври 1877г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус, а по-късно за командир на Западния Руски отряд. Преминава Стара планина в сурови зимни условия и неговите части превземат и освобождават София, Пазарджик, Пловдив, превземат Одрин и с това практически е сложен и краят на войната. След приключването на войната е провъзгласен за граф и получава званието генерал от кавалерията. През 1894 г. е повишен в най-високото военно звание генерал – фелдмаршал. Погребан е в семейната гробница в гр. Твер.
Николай Петрович Брок (1839 – 1919) е руски офицер, генерал от пехотата. Роден в Санкт Петербург в семейството на потомствения дворянин, министър на финансите и член на Държавния съвет - Пьотър Брок. През 1857 г. завършва Пажеския корпус и започва действителна военна служба с военно звание корнет в Лейбгвардейски хусарски полк. В Кавказката война през 1860 г. служи като куриер на император Александър ІІ и адютант на военния министър Дмитрий Милютин. От 1874 г. е генерал – майор. При подготовката на Руско-турската война (1877-1878) получава назначение като командир на Лейбгвардейския Московски полк. Бие се храбро при превземането на селищата Правец, Г. Дъбник, Телиш, участва в боя при с. Челопеч. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ (1878). От 25 октомври 1877 г. е командир на Първа бригада от Втора Гвардейска пехотна дивизия. Участва в зимното преминаване на Стара планина при Златишкия проход. Неговите части първи влизат в Пазарджик и потушават бушуващите в града пожари. По пътищата на войната достига до градчето Сан Стефано. След войната е командир на Втора бригада от Втора Гвардейска пехотна дивизия, командир на Първа Гвардейска пехотна дивизия. От 1884 г. служи в жандармерийския корпус, а от 1900 г. е Генерал от пехотата.
На снимките :
- Шипченският проход „Свети Никола”, 1926 г.
Рядко срещана пощенска картичка преди изграждането и откриването на паметника на свободата на вр. Шипка през 1934 г. Собственост на Регионален исторически музей-Пазарджик.
- Възпоменателен знак в памет на загиналите руските воини край гр. Белово.
Пенка Николова – главен уредник в РИМ - Пазарджик
Този надпис е изсечен на Руски паметник в София - първият построен монумент след Освобождението на България, издигнат през 1882 г. със средства, събирани чрез дарения в Русия. Същият надпис е врязан и в руския императорски медал, учреден на 17 април 1878 г. Всъщност, този надпис е библейски цитат и дословно изписан би звучал така:
