 |  |  |
| Константин Величков. Оригинална фотография от 1875 г. Собственост на музея в Пазарджик | Яков Матакиев. Оригинална фотография, ок. 1920 г. Собственост на музея в Пазарджик | Иван Войводов. Оригинална фотография, ок. 1920 г. Собственост на музея в Пазарджик |
Кой ги изпраща и финансира?И тримата са отлични ученици на известния възрожденски учител Йордан Ненов и получават финансовата подкрепа на ръководството на читалище “Виделина”. В замяна на осигурените средства учениците поемат определени условия към читалищното настоятелство и града. Практика на настоятелството е след осигуряването на определена сума, от порядъка на 5 000 гроша, необходима за обучението, младежът да поеме задължение да изплати сумата в продължение на 4 години след свършване на науките си, като в същото време учителства в града. Свой дял имали читалищните деятели и в проучването на предимствата в европейските училища, при избора на училище за обучение на младите хора. Благодарение на поместените в пресата обширни очерци за образованието в Чехия, сред читалищните настоятели е било широко известно името на директора на Реалната гимназия в гр. Табор, (Чехия) Вацлав Кржижек - въодушевен приятел на южните славяни и енергичен просветен деец.
Как се представят българите в училищата в сравнение с останалите националности? През годините на обучение в училищата ясно се откроява стремежът на българските младежи към усвояване на трайни знания в областта на природните науки и литературата, към придобиване на по-богата художествена култура чрез запознаване с най-добрите образци на европейската книжнина и задълбочено изучаване на европейските езици - френски, немски, руски, чешки. Отличават се с особена прилежност и постоянство в усвояване на науката, което се вижда от сведенията за техния успех и поведение. В доклада на директора на Императорския лицей в Цариград, от 10 юли 1870 г., се съобщава, че българите са винаги първи и че сред отличените 30 български деца най-много награди - девет, получава Константин Величков. Със златен часовник е награден Иван Войводов като първенец на реалната гимназия в гр. Табор. Наред със сериозното изучаване на залегналите в програмата предмети пазарджишките младежи проявяват трайни научни и литературни интереси. Яков Матакиев работи върху научния труд “Българско химическо наименование”, прави химични и физични опити, които заемат важно място по-късно в преподавателската му дейност. Константин Величков прави първите си стъпки на литературното и театралното поприще, като автор на драмата “Невянка и Светослав”. Младежите отлично владеят няколко езика. Я. Матакиев и Ив. Войводов дори се издържат със средства от преводаческа работа, а К. Величков превежда класиците на европейската литература Виктор Юго, С. Пушкин.
Каква е тяхната реализация в родния град?
Завръщайки се в Пазарджик тримата младежи стават учители в местното класно училище: Величков преподава история, география, български език и френски език; Я. Матакиев- физика, химия, математика; Иван Войводов – математика и естествена история. Те превръщат класното училище в образцово, тяхна е заслугата и за организиране на неделно училище в града. Приносът на тримата учители е оценен от дописник на в. “Източно време”, който пише: “
Главното училище е наредено по най-нова система и учителите не са вече ония шарлатани, които са бъркали с незнанието си напредъка, а всички те са учители-класици”. Дописникът дори препоръчва на другите общини да следват техния пример “за да се оправим”.
Какви са обществените им изяви и политически пристрастия?Дейността на тримата български учители не се ограничава само в училищната дейност. Те са активни дейци на местното читалище “Виделина”- уреждат сказки, закупуват нови книги, организират тържества, занимават се усилено с театрална дейност като преводачи, драматурзи, актьори. Тримата са заедно и на политическото поприще, което е и кулминация в тяхната обществена работа. Те сами търсят връзката с апостола Георги Бенковски, създават революционен комитет, като за председател е избран Яков Матакиев. И тримата разгръщат усилена комитетска дейност: К. Величков пътува по уреждането на комитети в Брацигово, Радилово, Пещера; Я. Матакиев е изпратен да организира комитет в Пещера и Ракитово, а Иван Войводов е тайният куриер на местния революционен комитет, който държи връзка с комитета в Панагюрище. След потушаване на въстанието тримата са арестувани, откарани в турските затвори в Пловдив и Одрин, няколко месеца са подложени на физически и нравствени страдания. През м. август 1876 г. са освободени. Я. Матакиев и К. Величков заминават за Цариград - Величков се установява на длъжност писар в Българската екзархия, а Матакиев поема редакторството на в. “Право”. По време на Руско-турската война през 1877/1878 г. са в помощ като преводачи на руското военно командване. След Освобождението през 1878 г. и тримата участват в административното уреждане на новата власт, в дейността на Областното събрание на Източна Румелия, в движението за съединение на разпокъсаното ни отечество.
Променените обществено-политически условия дават отпечатък върху политическите им възгледи - Величков и Войводов са политически противници на Стефан Стамболов и неговия режим затова са преследвани, Матакиев е негов привърженик и се превръща в една от най-ярките политически фигури в Пазарджик след Съединението през 1885 г. За около година, през 1893-1894 г., Яков Матакиев е и кмет на нашия град.
Най-рано, на 52 – годишна възраст, през 1907 г., си отива Константин Величков, през 1921 г. на 68 –годишна възраст умира Яков Матакиев, а през 1930 г. цялото гражданство на Пазарджик се прощава с един от най-уважаваните си съграждани - Иван Войводов.
Пенка Николова – главен уредникРегионален исторически музей - ПазарджикСвидетелство на Михаил Кръстев, ученик през 1874/1875 г., с подписите на Константин Величков и Яков Матакиев - учители в Главното класно училище в Пазарджик и печат на училището. Собственост на музея в Пазарджик
