На 16 и 17-ти септември трима автори, членове на ДПХ , откриха есенния арт-сезон на 2019 г. с две свои експозиции.
Творбите на Петко Спиридонов, скулптор и Илия Тончев, живописец, изпълниха големия салон, а оригиналните инсталации на Константин Анастасов разнообразиха камерната зала на галерия "Г.Машев".

За г-н Спиридонов това е първа самостоятелна ретроспективна изложба с представяне на над двадесет пластики, изпълнени предимно в дърво, на което е признат майстор. Будят интерес темите му, решени в разнолик скулптурен маниер: "Митове и легенди", "Мъжът и жената", "Зачатие", "Любов", "Луна". Загадките на Дао-философията са пресътворени също образно и оригинално. Както всеки мъж, той също отделя нужното внимание на нежния пол, сътворявайки от голяма шивашка ножица еротичен шедьовър, а от бронз - бягаща самодива. Една от силните му теми е анималистичната и няма човек, който да не се е възхитил от темперамента и изящната изработка на Петковите бикове, козли и орли. Повечето пластики са придружени и от философски или информативен обяснителен текст, по стар маниер на скулптура, което допълва посланието им.

Невероятно производителният живописец, Илия Тончев, един от малкото художници, издържащи се само от изкуството си, представя в експозицията си двадесет и четири картини. Зад гърба си авторът има около шест самостоятелни изложби само в София, пет в Пловдив, по десетина в Пещера и Пазарджик – актив, с който малко художници могат да се похвалят. Основен жанр при Илия е пейзажа, рисуван с масло, най-често в пастелна гама, разнообразена с разиграване на цветни акценти. В тази изложба преобладават зимните картини, които носят някакво характерно Тончево спокойствие, унесеност и лека носталгична тъга към патриархалните времена.

По съвсем друг начин са конструирани абстрактните композиции на живописеца, където се наслагват различни по форма и сила цветни петна , водени от моментните му настроения. Тези неангажиращи платна биха били чудесни акценти за всеки съвременен интериор.

Излишно е да се опитвам да натрапвам мои витиевати арт-анализи в случая, защото всеки човек гледа, но вижда, мисли и възприема различно изобразителните произведения и точно в това е чарът им. Често езикът е безсилен да обясни излъчването на картините, те просто трябва да се видят лично.

Интересното хрумване на графика, шаржиста и живописец Константин Анастасов да олюди  камерната зала на галерия "Г.Машев"  с морски инсталации, заслужава адмирации. Представям си колко много часове и дни е бродил авторът по Несебърския бряг, как си е хортувал с прибоя и чайките под жаркото Слънце, докато е събирал привидно безинтересните съчки и корени. Фантазията му после търпеливо и с любов ги е композирала в самобитни пластики с различен обем, визия и излъчване. Основното в тях е посланието за вечност на биокръговрата и трансформацията на материята под поривите на вятъра. Вече много поредни есени художникът Анастасов радва ценителите със своите "морски дневници", всеки път различни и интересни. Четката на Коко, докоснала и няколкото показани платна, също напомня за солени пръски, безбрежна синева и загадъчност.

Хареса ми за завършек една мисъл, казана от Петко Спиридонов при откриване на изложбата му":
" Изкуството е мост от нас към зрителя. По него всеки тръгва с интелекта, възпитанието и опита си, а стига докъдето се простират разбиранията му."

Любопитно е, колко изкушени от красотата хора, ще преминат по "моста" към галерия "Г.Машев" и колко от тях ще станат собственици на късчетата вечност, показани там?

Д-р Станимир Куюмджиев


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините