Бизнесменът Ганчо Шашмата, собственик на веригата шкембеджийници „За всяко шкембе – шкембе чорба“, пицариите „Ям“ и градските тоалетни „Нужник за всяка нужда“, беше изпаднал в нещо като депресия. Стоеше мрачен в кожения си фотьойл, вперил безучастен поглед в огромния афиш на поппевицата Ивана с нейния автограф. Когато малката стрелка от стенния часовник спря на 10, той стана решително, извади смартфона си и набра някакъв номер. Отсреща казаха „Да?“ и той заговори:

- Стоянчо, аз съм Ганчо…Ганчо Шашмата, сети ли се? Да, да…Искаш ли да се видим на нашето място?
След десетина минути Ганчо Шашмата и Стоянчо седяха на една от пейките срещу градската баня. Като деца това беше любимото им място.
- Стоянчо – започна Шашмата, - може би се чудиш защо чак сега ти се обаждам?
- Така е, чудя се.
- Ще ти кажа. Само преди половин час седях сам вкъщи и се питах за какво съм живял, какво съм искал, какво съм постигнал.
- Е, ти много постигна.
- В материален смисъл – да. Но животът не е само това. Разбрах го преди малко. Прииска ми се да изляза, ей така, без цел, без делова среща, без ангажимент. Прииска ми се още да срещна някого, да седнем, ето както сме сега, да си поговорим. И изведнъж разбрах, че няма на кого да се обадя, че нямам приятели, че нямам с кого да си поговоря. Ние с теб кога за последно сме си говорили?
- Ами преди двайсетина години.
- Сигурно е така. Стоянчо, сам съм, братко, самотен съм, затворен съм в клетка.
- Е, имаш семейство, деца…
- Остави ги. Те живеят в свой свят. Вече го разбрах. Затова и ти се обадих – да се видим, да си поговорим. Нали нямаш нищо против?
- Ама разбира се!
- Благодаря ти. Нека сега си поприказваме – за някога, за някои, за нещо.
И двамата приятели започнаха да си говорят – за едно време, за връстниците си, за родителите си…И от време на време хвърляха по един бърз поглед към излизащите от градската баня изкъпани хора.
След два часа приказване Ганчо Шашмата стана прав. Обърна се към Стоянчо и с ръка на гърдите си каза:
-    Благодаря ти, приятелю! Да знаеш колко терсене ми беше, преди да се видим. Олекна ми. Наприказвах се. Вземи, моля те, тези петдесет лева като благодарност, че ми осмисли деня.

И си тръгна.
Стоянчо скочи и извика след него:
- Кога ще се срещнем пак?
Без да се обърне, собственикът на шкембеджийниците, пицариите и градските тоалетни вдигна за довиждане дясната си ръка и извика:
- Аз ще ти се обадя!

Георги К.Спасов



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините