Усмихнете се, започва седмицата! НА ОПАШКАТА - Георги К. Спасов

И този ден опашката за кралимарковски хляб беше дълга. Заслужаваше си. Това го знаеше всеки един от нас, наредил се примерно в редичка, прихванал в едната си ръка пластмасова или платнена торба. Знаеха го и двете възрастни жени пред мене. То и аз съм възрастен, ама те бяха по. И беседваха по важни обществено-културни въпроси. За образованието, за здравеопазването, за корупцията. И на двете косите им бяха снежно бели. Харесвам хората с чисто бели коси. Те не правят усилия да изглеждат по-млади, а приемат годините си с достойнство и мъдро примирение, поне така ми се струва.
- Не учат, не четат, само си играят с телефоните – каза едната. Беше
малко по-ниска от другата, с тъмносиньо, дискретно фишу около врата си.
- Всички са такива. И внучката ми е такава. Умна е, добра е, помага на
родителите си, но когато е у нас, почти не разговаряме. Само прави нещо с телефона си - съгласи се другата.
- Иначе са толкова симпатични. Четох как две ученички намерили
портмоне с пари и го предали на полицията – каза фишуто.
- Така е. В известен смисъл те са по-добри от нас, възрастните.
Двете жени говореха тихо, възпитано, но все пак бяха непосредствено
пред мен и аз ги чувах.
- Отново не ми дадоха направление – каза по-високата. – Били
свършили.
- Винаги така се оправдават – каза фишуто. – Трябва да се молим на
лекарите за нещо, което, предполагам, ни се полага.
Тези жени сякаш бяха завършили някакъв женски колеж преди доста
години, може би не у нас. Изглеждаха различно от други свои връстнички. Не се оплакваха на висок тон, имаха добри очи – успях да ги видя! – които гледаха с живец, недопускащ съжаление или презрение.
После още по-тихо заговориха за корупцията.
- Тъжно ми е за тези хора. Те погубват душите си. Защо не го разбират!
- Дали са били толкова безнравствени като младежи? – сякаш сама себе
си попита по-високата.
- Едва ли – каза по-ниската. – Всички се раждаме чисти, богоподобни.
По-късно се променяме. Или други ни променят. Така става в живота.
Малко след това прекрачихме заветния праг и влязохме в
хлебарницата.
Едно момиче току застана пред двете жени. Побърза да ги успокои:
- Ама аз само да разгледам. Не съм решила какъв хляб да си купя. Вие
какъв си купувате?
- Типов – рече едната. – Винаги типов.
- Само това ни позволяват – допълни приятелката й. – Така че не се
налага да се колебаем.
- Аха – рече момичето и се върна отзад на опашката.
Дойде ред на жените и те почти в един глас казаха:
- Типов.
Продавачката им подаде хлябовете със сръчни и бързи движения и
после се обърна към мен:
- А вие?
- А аз съм на мнение, че е по - добре да се храня вкусно, та макар и не
особено дълго, вместо да преглъщам нещо, което е полезно за здравето, но неприятно за вкуса ми.
- Питка – казах – Бяла питка.
Георги К. Спасов
Тази страница е видяна: 4071