И този ден опашката за кралимарковски хляб беше дълга. Заслужаваше си. Това го знаеше всеки един от нас, наредил се примерно в редичка, прихванал в едната си ръка пластмасова или платнена торба. Знаеха го и двете възрастни жени пред мене. То и аз съм възрастен, ама те бяха по. И беседваха по важни обществено-културни въпроси. За образованието, за здравеопазването, за корупцията. И на двете косите им бяха снежно бели. Харесвам хората с чисто бели коси. Те не правят усилия да изглеждат по-млади, а приемат годините си с достойнство и мъдро примирение, поне така ми се струва.
 - Не учат, не четат, само си играят с телефоните – каза едната. Беше
малко по-ниска от другата, с тъмносиньо, дискретно  фишу около врата си.
 - Всички са такива. И внучката ми е такава. Умна е, добра е, помага на
родителите си, но когато е у нас, почти не разговаряме. Само прави нещо с телефона си -  съгласи се другата.
 - Иначе са толкова симпатични. Четох как две ученички намерили
портмоне с пари и го предали на полицията – каза фишуто.
 - Така е. В известен смисъл те са по-добри от нас, възрастните.
  Двете жени говореха тихо, възпитано, но все пак бяха непосредствено
пред мен и аз ги чувах.
 - Отново не ми дадоха направление – каза по-високата. – Били
свършили.
 - Винаги така се оправдават – каза фишуто. – Трябва да се молим на
лекарите за нещо, което, предполагам, ни се полага.
  Тези жени сякаш бяха завършили някакъв женски колеж преди доста
години, може би не у нас. Изглеждаха различно от други свои връстнички. Не се оплакваха на висок тон, имаха добри очи – успях да ги видя! – които гледаха с живец, недопускащ съжаление или презрение.
  После още по-тихо заговориха за корупцията.
 - Тъжно ми е за тези хора. Те погубват душите си. Защо не го разбират!
 - Дали са били толкова безнравствени като младежи? – сякаш сама себе
си попита по-високата.
 - Едва ли – каза по-ниската. – Всички се раждаме чисти, богоподобни.
По-късно се променяме. Или други ни променят. Така става в живота.
  Малко след това прекрачихме заветния праг и влязохме в
хлебарницата.
    Едно момиче току застана пред двете жени. Побърза да ги успокои:
 - Ама аз само да разгледам. Не съм решила какъв хляб да си купя. Вие
какъв си купувате?
 - Типов – рече едната. – Винаги типов.
 - Само това ни позволяват – допълни приятелката й. – Така че не се
налага да се колебаем.
 - Аха – рече момичето и се върна отзад на опашката.
Дойде ред на жените и те почти в един глас казаха:
 - Типов.
Продавачката им подаде хлябовете със сръчни и бързи движения и
после се обърна към мен:
 - А вие?
 - А аз съм на мнение, че е по - добре да се храня вкусно, та макар и не
особено дълго, вместо да преглъщам нещо, което е полезно за здравето, но неприятно за вкуса ми.
 - Питка – казах – Бяла питка.


Георги К. Спасов





Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините