Двамата току-що бяха изпили втората си бира. На масата пред тях стоеше разтворен вестник със снимката на Кубрат Пулев, който целуваше Джени Суши.

- Шестстотин хиляди долара глоба! Виж как нещо, което изглежда толкова естествено и непринудено, може да ти струва скъпо! – каза единият.
- Е, ако беше у нас, щеше да е мъжкарски жест. Ама там го разбраха другояче - добави другият.
- Абе онази просто искаше да го издои. И го направи.
- Така е. Ама и той си е виновен. Трябва да се съобразява с културата им, с манталитета им.
- Други са ония, ей. С друго възпитание. Ние сме си бамбашка.
- Различни книги сме чели. Различни учители сме имали.
- То затова и престъпниците им са различни. Влизат в банка, обръщат се към служителите и клиентите с думите: „Това е обир! Дами и господа, моля сложете пред себе си всички ценности, които имате. Благодарим ви за съдействието!“…И все в този дух. А нашенецът още от вратата удря с патлака си охранителя или направо го застрелва, после вика: „ Вашта мамица, дайте си парите!...“
- Казах ти – други учители са ги учили.
- Там даже и убиецът има възпитание. Ще насочи пистолета си към тебе, ще ти каже: „Съжалявам. Харесваш ми. Но трябва да го направя. Нищо лично.“ И ще те простреля точно и професионално. Елегантно, възпитано. Нашенецът ще нахлуе в дома ти, ще те сграбчи, ще те напсува и ще те претрепе до смърт. Никакво възпитание.
- А, като каза това, та се сетих, че от днес съм без работа.
- Как така?
- Шефът на фирмата ме уволни.
- Защо? Какво си направил?
- Ами имало нещо като оптимизация на числения състав. Така ми обясни. После ме прегърна, целуна ме и каза: „Знаеш, че те ценя и че държа на тебе. Но редукцията на състава е неотложна. Разделяме се, но в това няма нищо лично.“
- Ей, браво на твоя шеф. Ето така трябва да бъдат освобождавани от работа хората. Елегантно, възпитано. Личи си, че сме в Европейския съюз. Дай боже да влезем и в Шенген!
Дай боже! Наздраве!

Георги К.Спасов

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините