жГенчо Дренчев работеше като огняр в едно училище. Вече двадесет години – старателно, отговорно, съвестно.
    И един ден беше уволнен.
    Не се стърпя Генчо Дренчев и попита директора на училището:

- Господин директоре, за какво ме уволнявате? Вода ли забравих в тръбите и те се спукаха? Повредени радиатори ли не смених? Хигиенните изисквания ли не изпълних?
- Не бе, бай Генчо! – успокои го директорът. – Няма нищо такова. Знам те, добър работник си, изпълнителен. Такива като тебе рядко се срещат.
- Е, ами тогава защо ме уволнявате? До пенсионирането имам още бая години.
- Друга е работата, бай Генчо. Имаме един безработен огняр, от
нашата партия е, дет се вика от квотата ни, та затова трябваше да му намеря работа.

- До огнярите ли допря работата бе, господин директоре!
- И до по-долу ще иде, бай Генчо, такава е нашата, българската орисия. Ти знаеш ли как аз съм станал директор?
- Ами чрез конкурс.
- Абе остави конкурса, той беше мижи да те лажа! И аз съм от квотата на Партията, на Нашата партия.
- Ами тя е много вързана бе, шефе!
- Много повече. Моят шеф, тоя на областното образование де, също е от квотата на Партията – или както пише във вестниците, „спечели“ конкурса. Големият ни шеф, Министъра, и той е от нашата квота. Само че там не си играха на конкурси. Та премиерът, та президентът…сега пък евродепутатите. Бай Генчо, цялата верига, отгоре до долу, е от квотата на Партията. А ти – защо, та защо!
- А ние, шефе, безпартийните, какво да правим?
- Абе хванете някакъв бизнес. Ти, като те гледам, ставаш за всичко: и за строител, и за зеленчукопроизводител, и за животновъд… А ние, бай Генчо, тесните специалисти, сме ощетени. Можем да работим само като ръководители и сме изцяло зависими от Нашата Партия, Господ да я благослови – днес и завинаги! 

Георги К.Спасов


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините