Денят на влюбените е чудесно избран момент за откриване  арт-експозицията на опиянения от изкуството Леон Бабачев.
В уютните зали на галерия "Боев" са аранжирани негови платна и скулптури, плод на безсънни нощи и многомесечен труд, за който малко хора се замислят, дивейки се на видяното.

  Преди малко повече две години на същото място беше ситуирана предишната успешна изложба на художника - факт, който ме накара любопитно да пристъпя прага и разгледам новите творби.  И тогава, и сега впечатлява силно експресионистичният живописен маниер, характерен за Леон, който ценителите никога не биха сбъркали. Всеки художник, съзнателно или не, разголва душата си в творбите, извежда на показ скритото в себе си и се опитва да внуши на зритела своите терзания, мисли и чувства.
  Избирайки за сина си името Леон (лъв), майка му може би е предусещала бурните стихии, които ще се вихрят в това лъвско сърце и четката ще ги предава на платната. Такова е усещането, когато човек гледа смесицата от цветове, избухваща от светлия фон на картините. Все пак черното в дъното им подсказва първичноста на самотната душа,която иска да се разчупи в хаоса и да го организира в нещо визуално непознато. Може би в стремежа си да произведе достатъчен брой картини, нужни за запълване на залите, авторът се затваря неусетно в едно Y-образно композиционно решение, доминиращо в близо 13 от платната, но това не вреди на качествата им. Всяко от тях звучи с различна сила и колорит. Всички впечатляват с освободения си маз на четката, фриволното и безцеремонно полагане на цвета.
  Съвсем друг е Леон в своите скулптури. Понякога и утвърдени автори са инспирирани от известни световни имена- може би така се е получило с пластиката "Танц по пълнолуние" , повлияна вероятно от Анри Матис. Но пък интерпретацията на една толкова експлоатирана тема, "Икар", е в посока "излитане", а не на "падение", както най-често се скулптира. Оптимизма, мечтата е водеща в случая. Същото е внушението и от интересно решената пластика "Спасен".
  В другата тема "Музика", преведена изключително пластично в бронз и изпипана в детайли, се усеща почти физически трептежа на струните,вибрацията в пространството, настроението. "Безвремие" и "Спомен от детството" са също оригинални скулптажи в елегантен Леонов маниер, характерен от време с призматичния си моделаж.
  Сигурен съм, че човек полюбопитствал да пристъпи прага на галерия "Боев", не би останал разочарован или безучастен пред творбите на обичания от пазарджиклии художник. Всеки ще запази за себе си споменът  и удоволствието от досега до изкуството, малко разноцветие в сивотата на ежедневието.

Д-р Станимир Куюмджиев



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините