Хич не ми е предизборно, скъпи читатели. Хич, хич! Вместо да се забавляваме с предизборното наддаване и да се майтапим с изцепките на политиците, ние с тревога сядаме вечер пред телевизорите, за да разберем новината/инцидента от последната минута: какво откъде паднало/пропаднало и кого осакатило/убило. Аз се определям като средно интелигентен човек, който трудно се поддава на манипулация, но дори и да се лъжа понякога, в едно нещо вярвам. Да живееш в цивилизована държава и да плащаш данъци означава тя да ти гарантира поне три минимални права - на живот, здраве и сигурност.
Примерно казано: като си вървя по улиците и се откърти мазилка от някоя сграда и ме цапардоса по главата, питам аз: кой е виновен? Или като си пътувам по пътищата, мина през някой тунел и падне нещо там от тавана му и убие някой от пътуващите в колата! Как се нарича това: малшанс или престъпление?! Или като се пукне/прелее язовирна стена и отнесе всичко  по пътя си -  дом, покъщнина, която си събирал цял живот, та и (недай си, Боже) близките ти хора?! Или като си спиш и наблизо гръмне нещо - цистерна със запалителна смес да речем! … И хуква Държавата да разследва, проучва, анализира, коментира, да говори по телевизора  и да търси лошите!

Като съобщиха онези дни преди голямото снеготопене колкостотин язовира проверили и как всичко си било супер, аз  веднага се втренчих в другата цифра - на непроверените. Някъде към 200. Че защо така са ги забравили?! Да не би да си нямат собственици?! Или пък да си имат, ама хората да са излезли в нелегалност!? Или изобщо да няма такива язовири, ама да са забравили да ги отметнат! И си рекох най-песимистично: Ами ако точно те поддадат?! До това ни доведоха неуважаемите ни управници - и тези, и предишните и по-предишните, и вероятно и бъдещите - на нищо и на никого да не вярваме. Пък после нисък им бил рейтингът. Не нисък, под нулата е. Не можеш, ухилен до ушите, да откриваш някакво шосе и да тръбиш, че гаранцията му е 30-50 години, а само след няколко месеца асфалтът да цъфне и ти да кажеш, че понеже била тежка зимата и имало лед, затова. Че какво друго да има през зимата - пясък от пустинята или перушина от космоса? Ама … тези теми сега ще потънат в гъстата предизборна мъгла. Неудобни са. А и голямото предизборно наддаване вече започна.

Защото ги откраднаха онези лоши хора (абсолютно неизвестни) от аферата КТБ, проекта Белене, съмнителните приватизационни сделки и далаверите на приятелските кръгове. Развързаха предизборно кесиите! (Следизборно пак ще ги вържат). И ако се питате как може в тази толкова бедна, мизерна, опоскана и нещастна държава да има милиардери, ще ви отговоря немедленно, но отново с въпрос?! А как може един пенсионер (по-точно 40% от всички пенсионери в България) да живее с 200 лв. пенсия?! И да заспива на село, заключен с девет катинара, че като дойде някой, от онези, крадливите платени гласоподаватели, да му вземе 20-те лева, които са му останали за хляб, и да го смаже от бой - нито има кой да му помогне, нито кой да го спаси. И плаче дядото по телевизора и вика: “Как може, как може!”  И ние с него: «Как може, как може»! И после цъфне  жандармерията за ден-два да плаши гарагашките, постои, постои, пък си отиде, че на нея това изобщо не й работата. И бандюгите - хоп, пак на коня

На този въпрос, уважаеми читатели, аз отговор нямам. Но в заключение ще кажа, че на хоризонта революция не се задава (а за румънците в този текст няма да си говорим). Мизерията така уби народа ни, страхът така го смаза, че ще си пъпли в бедността и недоимъка и ще продължи да гласува за този, който обещае най-много. Така че, давайте господа политици, наддавайте, лъжете ни, подигравайте се с нас! Заслужили сме си го!
Ама, хайде стига с тази критика, че пак ще ми пишат на тайни съобщения във Фейсбук едни не много хубави работи … А ми се ще в този текст да има и хубава част.

Общинските ни съветници приеха бюджета. Ще кажете, че какво му е позитивното - приходи, разходи, някакви цифри там, кой ти разбира?! Да, но оказа се, имаме един общински съветник, който си беше направил труда да анализира слабостите и недостатъците на въпросния инструмент и да ги представи на многоуважаемите за размисъл, преценка и решение. Да му свалим шапка и да кажем: Браво, г-н Янев! Току-виж вятърът на промяната задухал и към нас! Нищо че мнозинството е имунизирано срещу подобни «коварни» интервенции, а малцинството смята, че след като е гласувало с «въздържал се», е изпълнило гражданския си дълг. Все пак важен е резултатът. А той е налице: Каквото бе наредил Шефа, изпълни се. Има си  и ред, и дисциплина, и керванът си върви.

Да се измисли и легитимира процедура по закриване! На нещо си. Защото за  откриванията какво да говорим. Откриват се ремонтирани блокове, входове, подобрения, дограми, тръби, отсечки, комини, инсталации, щъркелови гнезда … каквото се сетите. И ги откриват поне по 4-5 души, че чак лентата не стига. Бутат се, кой по-напред да мине, та да го хванат камерите. И благодарни хората, благодарни … Всеки път плача от умиление. Ама ние нали сме от другата порода - неблагодарните, злобните и гаднярите, малко по-друго гледаме на нещата. Затова и го предлагам. Например, закрива се училище, библиотека, културен дом, читалище, село … И застават най-отпред, допринеслите за този факт лица, и разказват на хората, събрали се да си поплачат, какво, защо и колко. Пък покрай това да вземат и да обяснят дали не са могли да посвият малко огромните министерски администрации, пълни с роднини, приятели и други, работили за изборната победа, лица. Или т.н. народни представители да се престрашат да попътуват с железницата. Няма да умрат, ако се омешат с простолюдието! И както си пътуват, току-виж дочуят някоя и друга житейския история на отрудените хорица, дето само на пътническия се возят, че им е най-евтино.

без медийна шумотевица и без доказателствен материал, че там нещо се е случило. Имам и други идеи, ама засега ги оставям на закриващите. Да се постараят и те малко.
И накрая - най-хубавата новина. Заради Доналд Тръмп в САЩ скочили продажбите на книги. „Прекрасният нов свят” на Олдъс Хъксли и „1984” на Джордж Оруел водят класацията. Тъй като читателите тук са достатъчно интелигентни, няма да припомняме кои са тези писатели и книги. Но покрай новината за пореден път се убедих в нещо, което на нечетящите (книги) може да им звучи като научна фантастика.
Няма защо да се мъчим да прозрем в бъдещето.
То вече е прозряно.
От писателите и философите.
Всичко са ни казали и предсказали.
И то хич, ама хич не е хубаво.
Но!
Силата на техния ум, интелект и интуиция е не толкова в предсказанието,
колкото в смелостта да ни го кажат.
За да имаме време да го променим.
Все още!

Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините