Първи септември, първи работен ден за „народните“. Усмихнати, ведри, получили загар на нашето Черноморие, или в Гърция, или в Италия, или на други по-далечни места. Поздравяват се, някои се и прегръщат, пък и се целуват – по едната, после по другата буза /е, ходили са по света, научили са ги тези работи/, подхвърлят си закачки…„охолни“ хора, както би казал Йовковият Гунчо. И се захващат за работа: четат декларации, правят сериозни и „отговорни“ изказвания, а Волен Сидеров благодари ЛИЧНО на  Бойко Борисов и ГЕРБ за сторените от тях „хубави неща“…Странно е това разбирателство – не беше отдавна, когато върху лидера на ГЕРБ се сипеха откъде ли не обиди, обвинения, закани. Какво се случи? Какво е това абсурдно примирие между доскоро враждуващи партии? Мисля, че референдумът /не, не на Слави, а на нас, българите/ ги накара да изтрезнеят, да се измъкнат от илюзията, че може все така, да проумеят простия факт,  че не искаме партийци да ни управляват – и ето че общата опасност ги сплоти в партийна олигархия, чужда на истинските граждански желания. Не случайно скорошно изследване на „Галъп“ сочи, че българите категорично възприемат политическия елит за корумпиран. Двете най-големи политически партии - ГЕРБ и БСП, имат парадоксално идентичен образ в масовото съзнание в това отношение. Всеки втори счита ГЕРБ за корумпирана партия, точно толкова пълнолетни българи мислят същото и за БСП.