Буров умира или е ликвидиран умишлено /!?/ в пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г., докато излежава 20-годишна присъда, дадена му от Hародния съд. Погребан е в края на старите арменски гробища. Точното място не е известно, но преди години в предполагаемия район /известно от наследници на очевидци/ бе поставена паметна плоча с барелеф.
Наскоро отново скверни, вероятно афиширащи се като ”антифашистки“ ръце, този път брутално заличиха и изобразения лик и мъдрите слова на видния българин - финансист, дипломат, политик от Народната партия, а по-късно на Умереното крило на Демократическия сговор. Бил е министър на търговията, промишлеността и труда, а по-сетне и министър на външните работи и изповеданията.
|
Състояние на паметника на Буров, април 2011 година |
И така този път целта е постигната - най- вандалски е омаскарена светлата, историческата и хуманна памет на един виден българин, отдал живота и себераздал се за Отечеството. А той наистина приживе е изрекъл :”Велики са тези хора, които дават всичко за Отечеството си!”.
Дано сега достойни българи или институции възстановят първоначалния вид на паметника , за да не се срамуваме като нация и пазарджиклии!
Иначе губим историческото,паметта и идентичността си…
Николай Шиваров