Скъпи Дядо Коледа,

Никога не съм ти писала писмо, затова мисля, че е време най-после да ми обърнеш внимание и да изпълниш поне едно мое желание. Аз ще ти напиша три, пък ти си избери.
Много искам да живея в нормална европейска държава! Това го разбирам така. Да имам дотолкова нормален доход, че да мога да живея и да изуча децата си, без да правя смешни и жалки суперкомбинации за плащане на сметки и оцеляване, често нетърпимо унизителни! Да не се налага да вземам кредит, та да си купя неща от първа необходимост като хладилник, печка, пералня или телевизор, например. И когато ги купя, да не ме подканят приятели да ми дойдат на гости, та да ги „полеем”, все едно съм закупила Западното крило на Елисейския дворец.

Защото не е кой знае какво, дявол да го вземе!
Европейци сме, все пак!
Пък после сме били комплексирани. Ами, сме! Също така намирам за нормално да ме управлява някой, който е по-умен от мен, по-образован, опитен и квалифициран. А не някое парвеню, завършило университета в Горно Нанадолнище, с измислена биография и амбициии, които помитат всичко пред себе си и задълго оставят миризма на развалена риба и градска тоалетна, взети заедно, с една капка Диор отгоре за разкош. И накрая да видя, да осъзная, да почувствам, че точно най-добрите между нас - експерти, специалисти и професионалисти първо печелят справедливи конкурси, после успяват (защото другите им помагат, а не ги прецакват), и вървейки напред и нагоре, повличат всички със себе си - институции, администрации, министерства, държава … Толкова простичка мечта! Да знаеш, че като си умен, като си учил прилежно, като си се трудил неистово, като имаш идеи, като си видял свят и си взел най-доброто от него, като имаш добри намерения и благородна кауза, ще успееш. И след теб въздухът ще остане чист.

Ако обаче тази моя първа мечта ти се стори абсолютно неизпълнима,
моля те, изпълни втората. Направи така, че вечер да не гледаме по телевизията едни хора, да не кажа Лица, различни от Хората, от които ни се повдига. Измисли някакъв уред, с който да ги проверяват за лъжи, кражби, измами и манипулации. Щраква уредът пред Лицето и като светне червено, няма показване по ТВ-то, няма даване на акъл на простите граждани, няма интервюта, няма задявки и закачки с другите Лица. Пък може и да се поправят! Знам, че ще ми се смееш (или ядосаш), ама човек като поостарее и се поспъхне и мечтите му се спъхват. Аз иначе много не гледам телевизия, новините най-вече, прогнозата за времето (не че има значение, защото обичам лошото време) и някой филм за приспиване. Да не е екшън, да не се стрелят, режат, кълцат и дрогират, да няма роботи по-умни от хората и мразещи ГИ, да няма вампири, върколаци, сатанински клубове, серийни убийци, психясали изнасилвачи и кръвожадни извънземни … Е, то май останаха само „Влюбеният Шекспир” и „Безсъници в Сиатъл”, ама нищо! Ще си ги гледам. Нали знаеш, мили Дядо Коледа, че романтиката умира последна. Дори след надеждата.

И третото.
Тъй като вече съм на години и нямам намерение да ходя никъде, влей повечко разум в главите на местните ни управници, та да излязат от скъпите си автомобили и луксозни кабинети, да свалят слънчевите си очила (че вече е зима) и да се поогледат. Макар че градът празнично свети с хиляди весели лампички и радва сърцата ни, (разбира се, че имаме нужда и от празник, веселие и забавление), хората са бедни, измъчени и нещастни! Не че не се трудят, не че не се мъчат, не че са отказали да се борят! Но са уморени, отчаяни, обезверени, болни, а много от тях и безработни. А и все по-често взе да избуява злото в нашия град. Уж неочаквано! Хвърляме се в дреболии, евтинии и халтури,

а важните, истинските неща, проблемите,
тежките въпроси, замитаме под килима.
Някога един султан, преоблечен като обикновен човек, обикалял държавата, за да види САМ как живеят хората. Не да му го преразказват подкупните му чиновници. Но нашите управници гледат много-много да не стъпват по земята, та да не окалят луксозните си чепици. И ходят в нормалните европейски държави, само за да си купят нещо. И като откраднат достатъчно да отидат да живеят там. А нас да оставят в гетото, в което превърнаха България. И заради безмерната си алчност, и заради слабоумието на слугите си (ние).
Ех, скъпи Дядо Коледа, не вярвам да стигнеш до края на това писмо, че май стана умозрително и тъжно, но ако все пак го направиш и отхвърлиш и трите ми желания,  имам и резервно. Направи така, че в Коледната нощ

всеки от нас да сътвори по едно малко добро някому.
Без хвалби, шум, аларма и медии. Никой да не разбере! Че от показни благотворителни акции ни е дошло до гуша. Този дал това, онзи - онова. С нашите пари! И си мислят управниците, че така вдигат имидж - за дебили ни вземат! Пък може и да сме си го заслужили?!
Затова те моля, Дядо Коледа, в тихата и свята нощ на Рождеството, влей малко състрадание и нежност в сърцата ни. Направи ни по-добри и милостиви! Отвори очите и сърцата ни за доброто!
Та когато Коледата отмине, нещо да остане …
И да стопля душите ни.


Мариана Бойрикова 

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините