И тези избори са вече в историята. Но не в онази голямата, по чиито страници остават значимите лица и събития, а в малката градска история, която се загубва заедно с нас. Едни хора спечелиха, други - загубиха. Поспорихме, похвалихме се, поскарахме се. И ... животът си продължи. За едни с поука, за други - с печалба, за трети - с повечко мъдрост. Но имаше и такива, за които май нищо не се случи (47%). И тези избори, както предишните, вероятно бяха последната им грижа. Може би се забавляваха, може би - проклинаха. Как да им се сърдим?!

Първото, което в голяма степен ни шокира (забавлява) на тези избори, бе политическото номадство. Едва ли някой вече си спомня кой бе първият в най-новата пазарджишка история, който положи началото на това пресложно явление, но със сигурност ще запомним (които сме живи) последният. Защото ще си бъде новина от космическа величина. Но тъй като всяка крушка си има опашка, да видим имаше ли предварителни индикации, че нещо подобно ще се случи. Вероятно най-дилетантската, но и най-близо до ума и рефлексите ни, за подобно явление, е формулата:

Който слушка – печели!
Който не слушка (или стане прекалено алчен) го изритват.

Има и трети вариант. Оттегляне с достойнство и връщане в нормалния живот на нормалните хора - без прожектори и слава, без допълнителен финансов ресурс, без: аз - това, аз - онова и без онези (уж) малки благинки, които само властта дава на накиприлия се с дрешките й. И заедно с притичването на определени, добре разпознаваеми, политически лица, наляво и надясно, нагоре и надолу, взехме да позагубваме и представата си за едни иначе категорични
политически понятия като ляво, дясно, център и ... други.
Видяхме как един ляв общински съветник, много активен в миналия Общински съвет, който не подмина нито една кметска (или председателска) грешка, позалитане или преразмятане на обществения интерес в странни посоки и който като един лъв същи се бореше за своята си партия, изведнъж изпадна от листата й и скоро се намери в друга – по-лява ли, по-дясна ли, по-център ли - знае ли човек! Защо, бе хора?! Какво прегреши един от най-дейните ви представители! Не че някога ще разберем, ама чудим се някак си - нали там верността най се цени.
Друг кинжал на борбата за общественото благо, който цял един мандат ни озаряваше с благия си поглед от една висока трибуна  и очевидно също слушкаше, най-внезапно и той изпадна от каруцата. Не само се изтърси, но и като че ли остана изненадан от този факт. Ех, така е то, скъпи съграждани!

Неведоми са пътищата политически!

И вместо този ратник на многообразните политическите дестинации да посъбере отломките на позамръкналата си слава и да спаси, каквото е останало от нея (и едното си достойнството), той смело скочи на друг кон - май трети по ред. И падна, разбира се. Така е то. По филмите тези движения ги правят каскадьори, а в политиката се отработват зад кулисите. И са все скъпи продукции.
Заразата не подмина и дясното. Симпатичен млад бизнесмен, десен, син и предан, също незнайно защо го друснаха от клончето. Но ... младото си е младо, синьото си е синьо. Девизът там е: Спасявай се поединично! Как да го виним, момчето! Ами тя, синята идея, нали и без това била открадната (както каза наскоро един тъмносин лидер - много умен мъж, между другото). Не че разбрахме кой, дявол да го вземе, я открадна тази идея и най-вече накъде я смота. Но със сигурност, не у дома. Наскоро я търсих и ми беше много мъчно, че не я намирам някъде. И други такива като мен питах, ама и у тях не била. Е, дано се намери някога. Може пък и да се прероди.

Затова, ние, сините будали,
оставяме завет на следващите поколения:

Които са живи да я намерят и много да я пазят, защото със сигурност ще е доста болна бедната. И отчаяна.
Имаше и други, не по-малко ярки, представители на това явление, но те някак по-скромничко я свършиха тази работа. Може и да се окажат по-умни от другите. Че да си винаги на коня, на всяка цена и с всички средства, не е най-добрият избор. Тук е моментът да припомним едни исторически думи на нашия половинвековен лидер от времето на комунизма, който в определени ситуации мъдро призоваваше: „Приземяване!”, „Снишаване” и други подобни! Очевидно е бил прав човекът! И в историята влезе човека, и в енциклопедиите, та и още е в сърцата на „некои” хора.
Второто, което оживи пазарджишкия политически пейзаж бе безпрецедентната (за последните 20 години)  изборна подкрепа за настоящия кмет.

Казано е: Глас народен! И да бъде волята му!
(Тук Господ няма нищо общо!)

68 % от гражданите на община Пазарджик пожелаха той да получи втори мандат. Затова честито на победителите! И успех за добрите им дела!
В същото време, обаче, едни (горе) 47% не излязоха да го подкрепят - нито него, нито който и да било друг. Още 32%, от тези, които изразиха своя вот, също не избраха него. Казано с три думи: Не са малко! Но това е въпрос на математика. За политиците са валидни други сметки.
И покрай радостта (мъката) от тази изборна победа, форумите в интернет медиите и социалните мрежи преляха от коментари - и позитивни, и негативни, и истерични, и мъдри. В тази лавина на радост и ярост особено се отличи призивът на един запален фен на настоящия ни кмет. Гражданинът „гражданин” подкани всички, които не го харесват, да напуснат Пазарджик!
 Да се изселват, да се ометльосват,
да се изпаряват, ако искат. Абе, да ги няма!

Подкрепиха го и други. И тъй като аз съм между онези 32%, които не гласуваха за Тодор Попов, със сигурност се отнася и за мен. Вероятно, ние, инакомислещите много разваляме пейзажа в този град и създаваме дискомфорт на някого. Явление, което не за първи път намира почва на пазарджишка територия. Най-напред трябваше да изгоним хората с различна сексуална ориентация. А сега някак закономерно дойде ред и на различно мислещите. Дано скоро не подхванем болните (ще намалим разходите за здравеопазване), безработните (сваляме безработицата), принадлежащите към друг етнос или раса (край на етническото напрежение) и т.н. Но, очевидно,  трън в петата на всяка власт са най-вече онези, които не вървят редом с другите „в един и същи строй” или мислят по друг начин?! Защото ако тях, по някакъв начин, ги няма,

ще останат само „добрите”, които ще сътворят
съвършеното аплодиращо общество.
И тъй като този филм вече сме го гледали (безкраен петдесетгодишен сериал), подобни призиви, прояви и тенденции не могат да ни радват. Обратното явление се нарича толерантност и е част от демократичния профил на всяко общество. Надяваме се, че и нашето е такова.
Любимата ми кралица и забележителен държавник, Елизабет Първа, между 10-те основни принципа на успешното си управление е наредила и един, на пръв поглед, съвсем банален: „Умереност във всичко!”. Лесно е да се каже. Трудно да се изпълни. Особено ако няма кой да те поспре, когато с „гигантски” крачки си се запътил към безсмъртието.
А ние, гадните скептици, вярваме, че все ще се намери някой, който да я свърши тази непрестижна и неблагодарна работа. Ако ще да е последният от „лошите”.
Защото по страниците на онази, голямата история, отдавна е написано, че не той остава най-презреният!


                                                                                                                                              Мариана Бойрикова


-----------
ПАмедия предоставя възможност на всички, които желаят, да изразят своята позиция по тема, която ги вълнува. Нашето условие, което неведнъж сме обявили, е авторите да застанат с името си, а не с прозвище или ник-нейм.
Макар и да не сме съгласни с част от заключенията на Марияна Бойрикова, да не споделяме част от нейната оценка, която на места е хиперболизирана през нейната призма, оставаме верни на правилото, че всеки има право на мнение, право да отстоява своята позиция и ако аргументите му са достатъчно убедителни и правдиви, мнението му ще намери поддръжници. Ако ли не, ще си остане мнение на един - но не анонимно, а мнение на човек, осмелил се да каже на глас мислите си.

ПАмедия

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините