Защо такива като мен - обикновени редови граждани, които ненавиждаха комунизма, чакаха и посрещнаха демокрацията със сълзи на очи, останаха почтени, работиха здраво, спазваха законите, плащаха си съвестно данъците и най-вече - не заминаха заникъде - днес се лутат и не откриват нито едно политическо пространство (та и кьошенце), което да подкрепят с всички сили, дори само с единия си честен глас!?
Дълго търсих отговорите. Прочетох десетки статии, анализи, интервюта, слушах водещи политици на дясното (понякога не вярвах на ушите си), дори се върнах назад във времето и прегледах историята на

Но най-вече огледах собствения си живот. И този на хората около мен. Осъзнах някои истини, които, според мен, са най-близо до това, което се случи. За съжаление, те бяха произнесени на висок глас едва в последната една година - фатално късно за каквито и да било спасителни операции. И го казвам с болка! Защото синята идея беше част и от моя живот и най-голямата ми надежда за промяна.
Тези дни СДС си избра нов лидер. Не познавам никой от предварително номинираните. Не и така, че да преценя кой от тях би бил най-добрият. А и не съм член на партията, така че мнението ми едва ли е важно. Но цялата процедура по избора ме върна година назад, когато Синята коалиция провеждаше предварителни избори за кандидати за президент и кмет на София.

Гледах по телевизията как младият лидер на СДС се радва, брои гласове, смята проценти, говори за някакво възраждане, обещава страхотни изненади ... После дойде катастрофата. Поредната. Не че сме очаквали друго! Защо ли ние, обикновените хора, предусещахме какво ще се случи, а те - не!? Нали по върховете (които и да са те) пребивават най-умните между нас?! ... Така че кой е новият син лидер, едва ли вече има особено значение. Съвсем очевидно е, че става въпрос не за идеи, идеали и програми, а за нещо много по-банално - за банките в парламента. И за една отчаяна и може би последна битка за оцеляване!

Но най-важното е, че хората не заживяха по-добре - нито когато сините бяха на власт, нито по-късно, нито сега. Това беше (и е) всеобща отговорност на избраните. С каквито и факти надменно да се замерят днес - кое правителство вдигнало заплатите, кое - пенсиите, кой построил повече магистрали, кой вдигнал раждаемостта или увеличил минималната заплата, кой откраднал спестяванията на хората и кой още повече - живота им, едно е ясно. През всичките тези години те работеха за себе си и за приятелските си кръгове - и едни други се пазеха (при смяната на властта), макар че люто се караха в парламента, особено когато ги показваха по телевизията. Лицемерието им най-много отблъсна гражданите. Едва ли вече някой вярва на думите, на обещанията и на мнимата им загриженост. Гърнето се счупи. И след толкова много лепене е заприличало на произведение на авангардното изкуство - те ти казват, че е едно,

Има една много съдържателна фраза затова какво се случи с голяма част от хората, които влязоха във властта, включително сините: „Оядоха се!” Сиреч, отидоха нависоко, започнаха да се приемат като чисто ново качество и решиха възможно „най-пълноценно” да се възползват от ситуацията и да забогатеят. На всяка цена! И забравиха кой и за какво ги беше изпратил там.  Не че това е  чак толкова лошо - да искаш да живееш по-добре е естествен човешки стремеж. Ако не беше цената! „На всяка цена”! е границата между почтеното политическо поведение и далаверата - няма значение как ще наречем незаконното и неморално забогатяване. (То честно вече има ли?)

Наскоро видяхме известни лица от Синята коалиция, които (някои бавничко и на прибежки, други - без всякакъв свян) прилазиха към нови и по-стари формации, партии и движения, с шансове за влизане в парламента. Говориха, обясняваха, писаха декларации, разграничаваха се, припознаваха нови идеали и каузи, придвижваха дясното нагоре, надолу, към център, периферия, та и към небитието. Само и само да се пласират ... „Пази Боже, сляпо да прогледа” е казал многострадалният български  народ. Но те дори не прогледнаха. Останаха си слепи. Иначе щяха да усетят кога да спрат и кога да излязат от играта. Извън нея също има достоен живот.
Една нова формация, напористо прокламирана като дясна,

Защото, очевидно, се превръща в пристан  на всички, изпаднали от каруцата на властта, които панически търсят поредната стълба за нагоре. Която всъщност води надолу. Обаче, понятия като нагоре, надолу, наляво, надясно и особено широкото понятие център, вече дотолкова се объркаха, че по-добре да не ги дефинираме. Избираш си едно местенце, настаняваш се в него и обявяваш примерно, че е дясно. Ама то било малко вляво. Е, твоето присъствие го прави дясно! Ако подобно поведение не беше унизително, щеше да бъде смешно. А грандиозната манипулация, която съпътстваше едно от медийните мероприятия на въпросната нова формация, показвайки и припознавайки историческите сини митинги, шествия и демонстрации, й направи много лоша услуга.

Със Синя коалиция или без нея, след една година голяма част от автентичните десни отново ще останат по домовете си. Едва ли за толкова време може да се случи чудо (а и с „чудесата” свикнахме!) Много вероятно е този път към тях да се присъединя и аз.
Е, какво пък толкова - просто един глас! Така и така съм все на страната на губещите. Поне един път да спечеля.
Като отида за гъби.

Мариана Бойрикова