Ето няколко реалности от последните месеци, които, макар и да не ни направиха горди, че живеем в този град любим и несравним и в тази измъчена държава, поне не ни накараха да се срамуваме. Сиреч, дойде ред на почти позитивните новини.

На първо и на последно място, най-хубавото, което се случи, е, че изборите свършиха. Ама някои не били доволни и искали нови! Да преживеем всичко това още един път!? Не, не, не! (Поне ако може без кампания.) Вместо хората, които плащат и за изборите, и за политиците, да напъват примерно за нови, защото не били съгласни с това или онова, политиците, и класирали се, и изпаднали, взеха да искат касация (да не се бърка с другата дума ... е, сетете се!). И медийното пространство пак се изпълни с истеричен шум - прогнози, прокоби, закани. Най ми хареса: „Ние ще бъдем вашият кошмар!” Бррррр! Смразяващо! И за какво е, моля ви се, този зор!

Толкова време ни „забавляваха”. Например, на една пресконференция, виден политически деец, бивш управленец и най-голям (според думите му) експерт, говореше на фона на цяла стена, облепена с образа му - поне двайсетина плаката. Направо да се побъркаш - него ли да гледаш, или онези отзад. Нещо като че ли им става на тези хора, като влязат във властта. Не се ли стряскат сутрин, като се погледнат в огледалото! Не си ли казват: ”Абе, този не го ли познавам отнякъде?!”
Но стига! Изборите свършиха. Ние си казахме думата, наред са политиците. Ще кажете, ей, ти къде се нареди - нали щеше да ходиш за гъби?

И да ви призная, за първи път съм в графата на онези, за които анализаторите казаха, че останали без представителство в парламента. Е, не съм чак толкова тъжна. Знаех си го! Очаквах го! Преди като имах представителство, та какво!?
Но е време да регистрирам втората позитивна новина. И тя се отнася до Си-ньо-то! След като вече наистина стигнаха до дъното и ще гледат парламентарните дебати по телевизията, автентичните десни може пък най-после да плеснат с ръце и да се прегърнат! Дано! Чакам с нетърпение да се учреди новата синя партия. Влизам в нея и почвам да работя. Стига само съм приказвала.

Грамотна съм, дясна съм, не съм бедна, не съм и богата, не съм алчна, не съм млада (не съм и стара), не съм красива (като Надето), но не съм и много грозна, не се стремя към власт и постове (по-скоро пенсия ми се привижда) и най-вече - няма да крада. О-бе-ща-вам. Брех! От толкова много „не съм”, не стана ясно какво „съм”. Е, нали е на майтап. (Наполовина.) Все пак, при непреодолими затруднения, имам и втори вариант: „ези”-„тура”. Само най-после да тръгнат нещата!
Но е време да продължим и с другите позитивни новини. Например един прокурор. Ще кажете, ей писна ни от него - голяма работа, че си свършил работата! Нали затова взима заплата. Да, ама Не! Защото сензацията не е в прокурора, а в примера.

Не да се свива като мишка и да приказва празни приказки, а да дръзне да промени нещо, което поне леееееекичко да клони към справедловост! Дали успешно, дали не - ще видим! Макар че сме по-скоро скептични. (То пък нали няма защо). Важното е, че имаме първи опит. Дори и да няма на кого да се опре г-н прокурорът (освен на Пожарната), молим го да не се отказва. Залозите са големи! И да знае, че изобщо не ни интересуват пъклените планове на световната конспирация. Ние си имаме наши простички планове. Да сложим що-годе в ред държавата си, институциите ни да заработят заедно и то в полза на обществения интерес, и да заживеем малко по-добре ... Поне мъничко!
А какво се случва в града любим?! Много работи се случват, ама не са нови, така че тези читатели, които очакват новини, да спрат дотук.

Разбрахме, че в рамките на широко рекламирания Арт фестивал, щели да се организират над 120 събития (за 10 дни)! В предишния били къмто 60. И какъв е изводът! Количеството, (скъпи) Уотсън, количеството! Че то в нашия любим и несравним град вече от години това е магическата формула: ”Много да се направи” И тя се превръща в заклинание ... И в съревнование ... Понякога комично ... Често трагично. Например, един директор на културен институт наскоро обяви статистически данни от дейността си, които хвърлиха в дълбок размисъл интелигентните хора, защото нямат нищо общо нито с реалността, нито с истината. Но и той, човекът, май не имал особен избор - следвал е формулата.

Първо започнаха да удостояват хора, които отдавна не са между живите. Както я бяха подкарали, щяха да стигнат до Хан Аспарух. После, минаха в графата - повечко да са. И стигнаха дотам да се чудят кого да изберат! Ами, не останаха подходящи, според техните критерии. Е, намират се още, но покрай тези номинации все ще има скандали. Ето, тези дни, един от номинираните, но неполучили признание, върна награда, която прие като второстепенна. Негово право си е. Поне дръзна, човекът!
А и нещата не изглеждат чак пък толкова сложни - нужни са

И когато удостоеният получи наградата, съгражданите му да се гордеят с него, а не да се озъртат и мърморят. Ако все пак не се открият такива, нека почакаме да се родят и да сътворят делата си. Закъде толкова сме се разбързали?! Светът няма да свърши с нас! Нека са 10 личности за 50 години, но да заслужат тази почит абсолютно и безусловно. В голямата бяла къща има достатъчно умни хора (избирани с конкурси), които могат да измислят как да стане това. Избрали сме си и Общински съвет с 41 местни първенци (най-добрите от най-добрите). Имаме си и интелектуален елит!
Отдавна пиша за това, че

но наистина работещ, съставен от доказали се, свестни и умни хора, може да сътвори чудеса (или поне да спира безумните идеи). Последните граждански недоволства принудиха немалко държавни институции да прибягнат към тази формула ... Но, за съжаление, при нас формулата е друга. Открито да хвалим и гръмко да ръкопляскаме, а после - под сурдинка да недоволстваме. Защото до височайшите уши трябва да достигат само химните. И да се награждават. А тези, които дръзват да изразят позиция, дори леко спорна,  да не кажем различна, да се оплюят. В това сме виртуози.
Що се отнася до другите награди. И художници, разбрахме, протестирали!

И нали съм си любопитна, веднага потърсих в мрежата наградения блог. Наистина е чудесен! Макар че досега не бях чувала за него. Но това не е журналистика. Журналистика се създава по другите страници на вестниците - не в рекламното им каре. Иначе, на водещата страница на блога е поместен един много приятен текст - истинска поезия, почти химн! Сигурно затова онези няколко журналисти, които наистина заслужаваха наградата, пак се разминаха с нея.
Останаха  си в прозата.


Мариана Бойрикова



Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините