Открадната обич
От далечна Япония долетя шокираща новина. Там отбелязали рекорден ръст в кражбите, извършени от възрастни хора. Тъй като един на всеки четирима заявявал, че е извършил тази постъпка, защото е самотен, полицията се ангажирала да създаде за тях специални социални програми и така да се опита да се справи с проблема - съобщава Ройтерс.
В календара на ООН са вписани десетки международни дни. Отбелязването им е един от начините целият свят едновременно да обърне поглед към даден проблем и да помогне за разрешаването му - с кампании, инициативи, средства, събития, та дори само със съпричастност. И това не е лоша идея! Стига отбелязването на повечето от тях у нас да не беше повече от формално. Но България не може да мине за средностатистическа държава в почти никоя област, така че трудно бихме могли да я дадем за пример.
Ние дори своя Independence Day „маркираме”,
какво остава за един Световен ден на възрастните хора.
Та как се процедира при нас? Има едни хора (чиновници), които следят за всичко важно по календарите - национални, международни и други. И като наближи празникът, изготвят поздравление към „бенефициентите”, което се публикува в медиите, нерядко със снимка на поздравяващия ги. И така преминава целият ден - в поздравления! От президента, министър-председателя, социалния министър, кмета, председателя на местния парламент и от други по-първи лица (не винаги в този ред и не винаги от всички, но приблизително.) Дали е направено на живо, или не - няма значение, защото медиите коректно го отразяват.
И така, вървят важните лица от клуб на клуб,
от дом на дом и поздравяват старите хора,
а край тях камери отразяват благородния почин. Отвреме-навреме някой по-буден репортер се сеща да ги пита: “Как сте? Как сте?” ама и те, притеснени от многото внимание, отговарят по единствения възможен начин: “Добре сме, добре сме!” Малко бонбони, козунаци, пастички (ако не е криза!), може и телевизорче, закупено от неизвестен бизнесмен, но подарено от подходящото лице и - това е! Вечерта, ако има забава с пържолки и бира! ... ама това май го гледах в един американски филм.
После идва делникът.
И потъват старите хора в сивота и мълчание.
Гледат на полуцветния телевизор безкрайни сапунени сериали, реалити и шоута, а в останалото време надничат през прозореца да видят дали ще дойдат децата?! Може пък този път да имат време и да ги изведат на разходка. Или да ги водят в някоя закусвалня, та да хапнат свястна храна ...
И като си легнат вечерта, на шкафчето до леглото им - ваза с цветя, любимите бонбони, нова снимка на внуците, че много са пораснали и една картичка (от по-миналата година) с избеляло мастило и с десетина думи в нея:
„Мила мамо (татко),
Честит празник! Винаги ще те обичаме!”
И заспиват щастливи, макар навън да е още светло, защото са стари и уморени, а и денят е бил дълъг - празничен, макар и не по календара! И чакат следващия!
И се молят да го доживеят! Поне до утрото!
Освен от самота възрастните хора, хванати в кражба в Япония, заявявали, че са постъпили по този начин, защото нямало за какво да живеят. (Ройтерс)
Мариана Бойрикова
Тази страница е видяна: 1396
