В личния фонд на изкуствоведа проф. Атанас Божков, комплектуван от Държавен архив – Пазарджик, се съхранява снимка на Борис Георгиев със свои приятели и почитатели, която публикуваме за първи път. Снимката е направена през м. юли 1928 г. в салона на чиновническото дружество в София.
Борис Георгиев е роден на 1 ноември 1888 г. във Варна. Следва живопис в Художественото училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуството и Императорската художествена академия в Санкт Петербург. В Санкт Петербург негов учител е Николай Рьорих, когото по-късно Борис Георгиев ще последва в духовния път, естетическите идеи и преклонението пред мъдростта на Изтока. През 1909 г. продължава обучението си в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-добрите си шедьоври. В периода 1911-1914 г. Борис Георгиев обикаля пеша и с велосипед почти цяла Западна Европа, като достига с параход Мароко.
Завръща се в Италия, но художникът чувства нужда от уединение сред природата и отива в Монте Лефре в Трентинските Алпи. С помощта на местните жители си построява малка къща от камък и дърво и при него идва любимата сестра Катя. Тя става вдъхновителка на неговите първи сериозни творби.
През 1922 г. пристига в България и открива в София първата си изложба. Най-възторжени отзиви за своето изкуство получава на страниците на сп. „Хиперион” – трибуна на българските символисти, което води до запознаване с неговите сътрудници и редактори. През същата година Борис Георгиев създава прочутия портрет на Теодор Траянов (1882-1945), с когото го свързва дълбока дружба. Портретът (авторска сигнатура „Boris Georgiev, Sofia,1922”) е изпълнен като рисунка с молив върху хартия. Той е признат от съвременниците за най-правдиво изображение на твореца, а Людмил Стоянов отбелязва: „В портрета на Теодор Траянов е дадена едва ли не цялата духовна физиономия на този поет.”
До 1943 г. се връща неколкократно в България, прави изложби, общува с български творци и създава техни портрети - на Петър Дънов, Владимир Димитров – Майстора, Борис Христов, братята Любен и Панчо Владигерови, Людмил Стоянов, Стефан Митов, Роза Попова и др.
С тези творби художникът поставя началото на една прочута портретна галерия от бележити учени, духовни водачи и творци. Сред тях се открояват образите на Алберт Айнщайн, кардинал Мери дел Вал, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, принцеса Рачкумари Амрит Каур Сингх, (с която има епистоларна връзка повече от 30 години) и др. Почти винаги се подписва върху творбите си Борис Георгиев от Варна.
Неговият живот е изпъстрен с безброй странствания, които са ясно осъзнато търсене на нещо възвишено, нестихващ копнеж по доброто и красотата.
През 1931 г. до 1936 г. Борис Георгиев пребивава в Южна Азия – Индия, Тибет, Хималаите, Бирма и Цейлон. Между 1951 и 1955 г. живее и работи в Бразилия и Аржентина. Навсякъде художникът представя свои изложби, получава ласкави отзиви и създава множество портрети, от които се издържа. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
Умира на 9 април 1962 г. в Рим.
Борис Георгиев е признат за изключителен портретист и живописец. Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).
Забравен за дълго в родината си, през 1999 г. с решение на Градския съвет във Варна Художествената академия в града приема името на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
Нонка Нейчева Държавен архив – Пазарджик
