-Г-н Бъздигян, преди дни една от големите работодателски организации обяви извънредно положение по отношение на недостиг на работна сила и необходимост от внос на работници. Какво според Вас трябва да се направи?

-Правителството трябва да предприеме спешни мерки, за да се гарантира обезпечеността с работна ръка в българските предприятия. На първо място това е допускането на чуждестранна работна ръка в България. Откъде идва проблемът с недостиг на работна ръка в България? Първо, имаме ниска раждаемост, второ - лесно беше допуснато качествена работна ръка от България да излезе към европейските страни и на трето място - няма възможност да наемем работна ръка от чужбина. Разбирам, че е нормално хората с възможности да търсят по-добра реализация в чужбина, но нормално е и ние като работодатели да можем да привличаме работещи от страни, където социалният живот не е така уреден, както е у нас, или където стандартът на живот е по-нисък. В момента по законен път няма как да се подпише трудов договор с чужденец работник.

-Откъде смятате, че бихте могли да внесете работници?

-Възможен за нас пазар на работна ръка са страните от бившите социалистически републики, както и всички страни с по-нисък статус на живота. Относно страните от бившия соцлагер - с тях нямаме езикова бариера, а там има достатъчно качествена работна ръка.
Ситуацията при нас е плачевна, недостигът на кадри в предприятията е огромен. Ако не се вземат мерки, правителството няма как да си гарантира планирания ръст в икономиката. Администрацията е огромна. 770 хиляди са заетите в държавния сектор, а те не плащат социално осигуряване. Хората, които правят вноски в този фонд са около 1 милион и 600 хиляди души, а пенсионерите са повече от тази цифра, а и броят им ще расте, защото расте и средната продължителност на живота.

Вносът на работна ръка обаче не е достатъчно решение. Трябва да настъпят промени и в образованието. В момента в България 92% от младежите завършват висше образование, а в една развита страна като Германия, примерно, този процент е около 20%. Хората сме различни, от някои стават добри стругари, други - добри шивачки, трети са превъзходни лекари. Но уменията им трябва да бъдат открити навреме. Трябва да има много сериозни критерии, а не всички да са икономисти висшисти. Защото изпадаме в патова ситуация да назначаваме като стругари и тепърва да обучаваме висшисти да изпълняват елементарни операции на машини. Трябва да си дадем сметка, че това е абсолютно излишно похарчен ресурс - който е дала веднъж държавата, после родителите и не на последно място - усилия от страна на човека, за когото остават едни разрушени амбиции. Много хубава беше практиката от преди години още в началното училище да има извънкласни форми и задължително обучение по трудова практика. От миналата година бяха създадени обществени съвети към училищата. Нашата фирма участва в обществения съвет към Механотехникума, но до момента няма нито едно заседание този съвет. Приветствам тази инициатива, защото очаквах, че ние ще можем да заявим по този начин подготовката на кадри, които на нас са ни нужни. Това обаче не става. Специалностите са съобразени единствено с това какви преподаватели има в училището. Преди имаше Междуучилищен център, където учениците развиваха и някакви практически умения. Посещението на ученици в предприятията също беше добра практика - в момента работата на металорежещи машини не е това, което е било, условията на работа са коренно различни, автоматизацията навлезе в производството, но учениците няма как да го видят, няма как да разберат кое им се удава да вършат, защото тези практики не съществуват, няма как дори да разберат дали им интересно да учат или да правят нещо.
Не искам да се меся в работата на образователното министерство, нито пък да им давам акъл, но образованието в момента не осигурява на учениците възможност да разберат дали им е интересно и имат ли умения да правят нещо, да се развиват в някаква сфера.

-Каква е възможността вие, работодателите, да осигурите в някаква степен професионалната подготовката на учениците?

-Ще дам за пример една полезна практика от Германия - голяма фирма издържа  с част от данъците си едно училище, което подготвя кадри за тяхната компания. Ние данъците така или иначе ги плащаме, защо тогава част от нашите данъци да не отиват за издръжката на Механотехникума в Пазарджик, директно да се превеждат по тяхната сметка, за да осигурим нужните преподаватели, да подготвим учениците за работа в нашите предприятия. Това обаче без законодателни промени няма да стане, а повече не бива да се бавим - училището трябва да може да осигури професионална подготовка на учениците, а във висше учебно заведение да влизат наистина най-добрите ученици.


Интервюто взе Катя Бузник






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините