Откриването на „Съзаклятниците“ тази вечер беше не просто откриване на изложба, а спектакъл, който събра в едно безценни исторически реликви, художествени произведения, устояли на проверката на времето, съвременни творби на изобразителното изкуство и накрая, музикални произведения. Всъщност, хронологично в началото бе музиката. Този невероятен спектакъл не се игра на някоя от големите ни театрални сцени, а в сградата на Регионалния исторически музей в Пазарджик. Поводът е 180-та годишнина от рождението на Апостола. Инициативата е на музея, но беше блестящо реализирана в съучастие с Художествена галерия „Станислав Доспевски“ и с подкрепата на Ансамбъла за народни песни и танци „Пазарджик“ и на Представителен танцов състав „Чудесия“.

Художествените творби в изложбата пресъздават онази емоция, онази обстановка, на фона на която изпъкват късчетата история - малките светини, докоснали се до Апостола приживе.
Изложбата започна с прочувственото изпълнение на „Хубава си, моя горо“. Хористките от ансамбъл „Пазарджик“ буквално омагьосаха присъстващите, които останаха и след края на Каравеловата песен безмълвни – не ръкопляскаха, не пожелаха да нарушават магията, в която ги отнесе песента.

„Замислихме изложбата „Съзаклятниците“ с идеята да възкресим спомена за комитетските дейци от Пазарджик и региона, за героичното ни минало, за достойните ни предци! На нашата покана за участие се отзоваха и колегите от ХГ „Станислав Доспевски“, и Национален военноисторически музей. Получихме и финансовото съдействие на Община Пазарджик”, заяви при откриването на изложбата директорът на Регионален исторически музей Пазарджик Борис Хаджийски. Специална благодарност той отправи към Националния военноисторически музей, защото за пръв път Дяконското кръстче на Васил Левски гостува в Пазарджик. Борис Хаджийски благодари и на художника Васил Петров, предоставил две свои нови творби, направени специално за изложбата. С радост Борис Хаджийски съобщи, че интересът към изложбата е огромен и утре музеят очаква голяма група – над 700 ученици от Пловдив.

На откриването на изложбата присъства лично Константийски епископ Яков. Сред официалните гости бяха директорът на дирекция „Култура“ към Община Пазарджик Гергана Табакова и Дора Дулчева, старши експерт в Регионално управление на образованието – Пазарджик.



„Без живописните платна, избрани и представени от Художествена галерия „Станислав Доспевски“ тази изложба нямаше да бъде това, което е“. С тези думи кураторът на изложбата Пенка Николова, главен уредник в РИМ-Пазарджик, предостави думата на директора на галерията Леон Бабачев. „Предимство е, че нашата галерия притежава най-много творби, посветени на Априлското въстание и революционната дейност. С музея в Пазарджик не само делим една сграда, но успяваме и да си партнираме успешно и днешната изложба е доказателство за това“, подчерта Леон Бабачев. В изложбата участва емблематичната творба „Съзаклятниците“ на проф. Александър Поплилов, дала наименование и на изложбата. ХГ „Ст. Доспевски” представя в изложбата „Съзаклятниците“ 17 свои творби: живопис, литографии, рисунки и една интересна пластика, експонирана във фоайето пред изложбената зала. Емблематични по темата са творбите на Ал. Поплилов „Клетва” и „Васил Левски”, на Елисавета Консулова-Вазова „Портрет на Георги Консулов”, творбата на Цветан Радулов „Водачът на Беловските въстаници свещ. Михаил Радулов”, литографиите на Георги Недялков, Любомир Йорданов, Борислав Стоев.



При подбора на фотографиите и илюстративния материал, следвахме основен критерий  – да представим оригинални, ранни фотографии и творби, посочи Пенка Николова. Редом с художествените платна са подредени рядко срещани литографии - на Георги Данчов – Зографина, който е единствения художник, рисувал Апостола, след като го е познавал на живо - едната е Дякон Игнатий,  другата -  Захари Стоянов, и литографията на Симеон Влайков „Обесването на Васил Левски“, която документира и неговата изповед пред отец Тодор Митов, на 6 февруари 1873 г..

В изложбата са показани също две литографии, посветени на четата на хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1868 г., както и рисуван портрет на комитетския деец – мъченик Теофил Бейков, обесен по време на Априлското въстание в близост до църквата „Св. Богородица“ в Пазарджик. Малък паметен знак напомня за неговата гибел. Автор на портрета е Цветан Пелов.

В отделни витрини са показани възпоменателни фотографии на Апостола от 1883, 1897 г.; на Панайот Хитов и Филип Тотю, на Георги Раковски, на комитетски дейци от Пазарджик и региона, на Петър Бонев, на Христо Ботев и негови другари. Сред интересните експонати е фотография, на която присъства сестрата на Левски - Яна Андрей Начева, а също и оригинален календар от 1875 г., чиито издател е самият Христо Ботев. Безспорен интерес представляват оригиналните символи на революционната клетва:  Свещено Евангелие  от 1865 г., кама и револвер „Гасер“, който е идентичен с личното оръжие на Апостола.



Безспорно най-голям интерес представлява Дяконското кръстче на Левски – най-ранният личен предмет на дякон Игнатий. Подарява му го неговият вуйчо Василий, който го донася през 1861 г. от Божи гроб в Йерусалим. Лицевата му страна се състои от два части – кръст, изобразяващ „Разпятието Христово”, който е запоен към по-голям външен кръст, украсен с 16 малки пъпчици. Вътрешният кръст е изработен от сребро, а външният - от оловна сплав. В горната част на кръстчето е прикрепено сребърно синджирче, филигранна изработка. На обратната страна на кръстчето има прикрепен медальон със стъклено капаче. През 1973 г., при извършени реставрация и консервация, медальонът е отворен и в него са открити кичур от косите на Апостола и част от фотография с неговия образ, разказа Пенка Николова.



С много емоция кураторът на изложбата говори за завещаното от Апостола:
„Съвремието ни предлага редица предизвикателства: днес е модерно да теглиш дебела черта между Родина и Държава.
Обичаш Родината, не обичаш държавата.
Ала Родината е наша и винаги е била наша.
Държавата си можем да подредим другояче, както я бленуваше Левски.
Затова, за да си вдъхнем кураж за сегашното, за да си вдъхнем вяра в самите себе си, пак ще се хванем за словата на Апостола.
Левски вярваше в бъдещето на държавата ни още преди да я има.
Левски вярваше, че Родината му ще стане държава - чиста република.
Не каква да е – чиста!“

И както често се случва, с делата, с мислите си Левски предизвиква много въпроси в самите нас. Пенка Николова се осмели да сподели с присъстващите на откриването на изложбата част от тези въпроси:
„Дали заслужаваме да имаме тази светиня? Ако свободни не следваме длъжностите си на българи?!
Дали освен да сложим портрета му на най-видно място следваме и заръките му?
Дали помним страшните думи на Народната клетва, излязла изпод ръката му, с която тайно се заклеват комитетските дейци?“
С Народната клетва, написана от Апостола, с която се заклеват и Априлци от 1876, и в тайнството на съзаклятието ни потопиха 6 момчета от Представителен танцов състав „Чудесия”. Както е било преди 141 години, със свалени калпаци и вдигната ръка те се заклеха пред Свещеното Евангелие, камата и револвера. А в края на този спектакъл звуча любимият на Дякона църковен химн „Достойно ест”.

Уникалните експонати могат да се видят  до 31 май 2017 г. в залата за временни изложби на РИМ-Пазарджик и ХГ „Ст. Доспевски“, град Пазарджик, пл. „К.Величков“ №15. 



На снимката: Кураторът на изложбата Пенка Николова разказва на току-що положилите клетвата на Левски младежи за историята на Дяконското кръстче, как то е било запазено и как в него е бил открит кичур от косата на Апостола



Катя Бузник








Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините