Илия Бешков - Христос и самарянкатаДА НАРИСУВАШ ТОВА, В КОЕТО ВЯРВАШ Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност по артистичност и съдържателност - едва ли има българин, който не може разпознае творбите му в многоликия цвят от родно изкуство. Неговата графика няма как да бъде поставена другаде освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от историята си. В същото време, дълбоко емоционална, човешки разтърсваща, тя въздейства далеч извън граници и конкретна рамка.Днес съхранените в ХГ „Илия Бешков” рисунки на социална, религиозна и учебна тематика; скици, илюстрации, гвашове; политическа сатира, надхвърлят внушителния брой 1200. Пожълтели листи, изрисувани скицници, случайни картончета пазят трескавия нервен дух на художника и учителя Бешков; на честния порив и жадната вяра с надежда.Невъзможно е да покажем всичко. Където и да е. И залите на нашата художествена галерия „Илия Бешков“ не могат да вместят съхраняваното наследство. Най-вече заради твореца Бешков, комуто рамката време/пространство най-малко приляга, комуто живота тъй много сякаш е дал, а сетне в повече взел…Човекът с широка усмивка над случайните неща – струва революции и войни, а Дон Кихот е на стремената на Росинант– животът се случва твърде бързо дефилира с помпозни слова, гръмки партийни клетви и междусъюзнически обещания, дръпва завесите на семейното ложе, слиза по стълбите, вапса обувки, струва свади, клетви, притихва, среща се с Бог... И човекът в живота, жив и сложен съучастник на това, което е – изкуството да бъдеш съпричастен. „Нито ангел, нито животно, повече поет, отколкото работник”, е в сърцето на Бешков.В многообразие от рисунки, типажи, характери и скици с тук-там задъхана фраза: „Дълбочина”, „Обем”, „Светлина.”...Тези 125 творби са щрих от мисълта и широкия сюжетен диапазон в творчеството на Илия Бешков; помощник в усета за живот на отминало динамично призивно време от родната ни емоционална България и стара Европа. Пътуваме с него ние, зрителите, струваме се герои днес в тази психологическа ситуация; обострил сетивата ни в делнично мислене в семплите рамки на сегашен живот.Нашата цел като галеристи и пазители на тези безценни 1200 рисунки е да представим удожника Илия Бешков без определения. В светлината на правенето и търсенето, и кой знае дали би се съгласил днес с нас – в намереното. Без пластовете на времето, което позна/припозна Бешков като нечий. До него самия: „Цялата горчивина на своя живот аз превръщам в усмивка – искрена и чиста, с която дарявам първия срещнат човек.” Антония КараивановаГлавен уредник на ХГ „Илия Бешков“ - Плевен 
Илия Бешков (1901-1958) Роден на 24.VII.1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско.
1918 год. Завършва гимназия в Плевен. Основава първа земеделска младежка дружба „Ралица" в родното си село.
1918-1920 г. - Следва в Юридическия факултет на Софийския университет.
1920-1921 г. - Учителства в с. Долни Дъбник.
1921-1926 г. - Завършва специалност „Живопис " в Художествената академия в София при проф. Никола Маринов.
1922-1923 г. - Печата карикатури в списание „Маскарад", „Див дядо", „Българан", „Стършел", „Вик". Илюстрира изданията на „ Т. Ф. Чипев" и „Хемус".
Арестуван за участие в Юнското въстание 1923 г. и повторно арестуван след априлските събития 1925 г.
От 1928 г. сътрудничи на в. „ Пладне " и редица издания: „Вик", „Земеделско знаме", „Лик", „Сеяч", „Щит", „Щурец", „Съвременник", „Жар" и др.
1930 г. - Член на дружество „Родно изкуство" и участва във всички изложби на българските карикатуристи.
1936 г. - Създава цикъла „ Испанска хроника".
1938 г. - Първа и единствена самостоятелна изложба в София.
1945 г. - Преподавател по рисуване и вечерен акт в Художествената академия.
1950 г. - Преподавател по илюстрация и оформление на книгата в Художествената академия.
1953 г. - Редовен професор в Художествената академия; завежда катедра „Графика" до края на живота си.
1955 г. - Удостоен със званието ,,Народен художник".
Умира в София на 23.I.1958 г.
