Високият прием на наситени мазнини е свързан с увеличен риск от сърдечно-съдови заболявания
Проучванията посочват, че по-високият прием на основни наситени мастни киселини, като тези, намиращи се в твърдите сирена, пълномасленото мляко, маслото, говеждото месо, шоколада и палмовото масло, е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания. Ненаситените или т.нар. „есенциални“ (незаменими) мазнини следва да бъдат част от всекидневното меню, като добро количество Омега 3 и Омега 6 може да бъде отткрито в някои растителни масла (рапично олио, ленено масло), продуктите за мазане (базирани на растителни масла, като например новото поколение трапезни маргарини), семена, ядки и мазни риби.
„Традиционно ние консумираме повече продукти, богати на наситени мазнини и приемаме по-малко количество плодове и зеленчуци, фибри и риба. Тези наши хранителни навици са сред основните фактори за сърдечно-съдовите заболявания, които са на първо място като причина за смърт**. Замяната на наситените мастни киселини с поли- и мононенаситени такива е в съответствие и с националните препоръки за хранене, които ние като професионалисти сме разработили за подобряване на здравния статус на българите. Намаленият енергиен прием на наситени мазнини в полза на растителни мазнини води до по-балансиран и здравословен хранителен режим“, коментира проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.
Според цитираното изследване на Харвардски университет, заместването на 1% от дневния енергиен прием от комбинираната група на тези основни наситени мастни киселини с еквивалентна енергия от полиненаситени мазнини, мононенаситени мазнини, пълнозърнести въглехидрати или растителни протеини, е установено, че намалява риска от коронарно сърдечно заболяване с 6-8%.
„Препоръките за хранене трябва да подкрепят заместването на наситените мазнини с ненаситени мазнини или пълнозърнести въглехидрати като ефективен подход към предотвратяването на сърдечно-съдовите заболявания“ съветват учените от Университета Харвард.
Резултатите показват, че най-често консумираните основни наситени мастни киселини са лауринова киселина, миристинова киселина, палмитинова киселина и стеаринова киселина, които най-често се откриват в твърдите сирена, млякото, говеждото месо, и които отговарят за около 9-10% от общия енергиен прием на участниците в изследването. Всяка една от тези наситени мастни киселини е асоциирана с повишен риск от коронарни сърдечни заболявания.
Според изследователите е важно да се фокусираме върху цялостната здравословна диета, отколкото върху отделни хранителни съставки, защото хранителните модели могат да бъдат по-съвместими с това как хората приемат хранителните вещества, и тези модели могат да предскажат риск от сърдечни заболявания. Те обясняват, че фокусирането върху наситените мастни киселини може да доведе до диета, която постига една цел - ниско съдържание на наситени мазнини, но не успява да посрещне друга, свързана с висок прием на рафинирани въглехидрати.
„Диетичните модели биват одобрявани по национални стандарти и тези насоки са за повишаване приема на единични хранителни вещества, които, въпреки че са ясни за учените, често са объркващи за обществото и нарушават ефективността на хранителните препоръки“, коментира проф. Попов.
###*Проучването е публикувано от BMJ, водещ доставчик на знания в областта на здравеопазването, който цели да усъвършенства здравеопазването по целия свят чрез споделянето на знание и експертиза за подобряване на опита, резултатите и стойността .Повече за проучването Прием на единици наситени мастни киселини и риск от сърдечно-съдови заболявания при мъже и жени от Съединените Щати: две лонгитудинални групови проучвания: http://www.bmj.com/content/355/bmj.i5796**По данни на Световна здравна организация - Non Communicable diseases, Country Profiles 2014. 
