ВКС отмени присъдата на Ахмед Муса и върна делото за ново разглеждане в Пловдивския апелативен съд
С Решение от 28 юли 2016 г Върховния касационен съд (ВКС) отмени присъдата на Пловдивския апелативен съд (ПАС) в наказателно-осъдителната й част, постановена спрямо Ахмед Муса Ахмед и спрямо всички осъдени негови съучастници и върна делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Става въпрос за първата осъдителна присъда на Ахмед Муса - от 2014 г, когато Пазарджишкия окръжен съд го призна за виновен за проповядване на антидемократична идеология, за членство в организация, целяща извършване на престъпления и за проповядване на омраза на религиозна основа. На подсъдимия е определено общо най-тежкото наказание от 1 г. лишаване от свобода и глобата от 5 хил. лв. С присъдата Саид Мутлу и Абдулах Салих са признати за виновни за участието им в престъпна организация. Останалите членове в групата бяха освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление, като им бяа наложени административни наказания глоба по 2 хил. лв.
С присъдата на Пловдивския апелативен съд от 2015 г. са увеличени наказанията на Ахмед Муса като общото наказание е завишено на 2 г. лишаване от свобода. Съдът оправда Мутлу и Салих по обвинението за антидемократична идеология и ги освободи от наказателна отговорност за извършеното престъпление по чл. 109 от НК - за членство в организация, целяща извършване на престъпление и им определи административни наказания.
Съдебният състав на ВКС приема, че касационната жалба на Ахмед Муса е основателна. При разглеждане на делото и постановяване на въззивния съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения на правата му или липсват мотиви по съществени за делото въпроси.
В мотивите на ВКС пише, че същностният въпрос по делото е съдът да изведе онези идеи, възгледи и разбирания на дееца, които засягат устоите на изграденото в нашата страна съвременно демократично общество. Върховните съдии констатират: „Обвинителната власт е посочила, а съдът безкритично се е съгласил, че проповядваната от Ахмед Муса антидемократичната идеология се нарича салафизъм. А тази „идеология” не е сред безспорно утвърдените за антидемократични. Нещо повече, салафизмът е експертно определен като религиозно течение. Поради тази негова специфична религиозна основа непреодолян по делото остава най-сериозният проблем за правилното прилагане на материалния закон – дали проповядваните идеи и възгледи не са част от свободата на вероизповедание, закрепена в международни актове, по които Република България е страна, в Конституцията и в други нормативни актове на вътрешното ни право”. Според ВКС въззивният съд не е дал отговор на същностния за приложението на чл. 108, ал. 1 от НК въпрос – дали салафизмът представлява идеология и ако отговорът е положителен, да разкрие в какво се състои неговата недемократичност.
В мотивите пише още: „В рамките на обема на обвинението по чл. 108, ал. 1 от НК въззивният съд е бил длъжен да мотивира кои от проповядваните от подсъдимия Ахмед идеи на „салафитското направление на исляма” са противодържавни – противопоставят се на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, както и чрез кои идеи се проповядва налагането на шариатска държава. Апелативният съд е следвало да подложи на внимателна, обстойна и задълбочена проверка всички събрани по делото доказателства и да направи обоснован извод в горния смисъл. Или с помощта на специални експертни познания да изведе категорично правно съждение, че салафизмът е антидемократична идеология, както тя е инкриминирана от държавното обвинение”. Липсват дължимите за въззивен съдебен акт мотиви относно престъпното поведение на дееца и конкретното проявление на проповядваната от него антидемократична идеология. Обжалваната въззивна присъда подлежи на отмяна, като делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, решават върховните съдии.
По делото остава неизяснен по убедителен и категоричен начин въпросът дали салафитското направление на исляма представлява антидемократична идеология; има ли съществени различия от доктрината на ислямската религия; каква е ролята на „благочестивото усилие” (джихад) в идеите на салафизма, от една страна, и на исляма, от друга страна; по какъв начин престъпната организация по чл. 109 от НК е осъществявала дейност, различна от регистрираното в страната ни Мюсюлманско вероизповедание. Съдебният състав приема, че всичко това налага отмяна на въззивната присъда в осъдителната й част.
Тази страница е видяна: 534