RSS емисии



 
 Мобилна версия

ИНСТИТУЦИИ
oblast.pngcomunpaz.png
odmvr.pngobs2.png
tdnap.jpgrzipz.png
riosv.pngcpms.png
Това е архивен сайт на PA media.
Актуалният сайт е на адрес: pa-media.net
Честито на спечелилите! Честито на загубилите!
Мариана Бойрикова

„Когато някой падне, не го изоставяй.
 Когато някой се издигне, не го възвеличвай.
      Бъди безпристрастен и му посочи пътя.”
                                     Лао Дзъ „Пътят”
мариана БойриковаКрай, свърши се, уважаеми читатели. Изборите приключиха. Резултатът е ясен, приехме го - кой с гняв, кой с безразличие, кой с всенародна радост, заря и ръченици! И животът си продължи. Слава Богу, вече не се оглеждаме по улиците като кандидати и избиратели, а като най-обикновени граждани, които ходят на работа, срещат се с приятели, смеят се, плачат, ядосват се, радват се - все хубави работи - човешки, не изборни. Защото, оказа се, докато сме се залисвали с това-онова, изборите станали бизнес. Сиреч - в тях емоции не са допускат, само калкулатори! И това, дето го пише на плакатите, че купуването и продаването на гласове е престъпление, вече е напълно излишно! Не е престъпление, бизнес е. Сигурно ще кажете: Лесно е да се каже, трудно да се докаже! Знам. Но нито мога, нито искам да го доказвам, просто знам: и видях, и чух. Това обаче, което повече ме тревожи, е, че този факт дори вече не ме възмущава. Свикнах. Свикнахме. Затова предлагам да погледнем на тези процеси и откъм смешната им страна. Макар че за едни може да е смешно, ама за други - хич!
Както вече е известно, скъпи читатели, аз съм от неуспелите кандидати. За-гу-бих! Очаквано, предизвестено и логично. Иначе следвах най-надлежно изборните правила. Направих си листовки, на брой 200, от които раздадох 100-тина. Похарчих и лични пари, 25 лв. Обадих се на 10-тина души по телефона, пуснах още толкова рекламки в пощенски кутии и си рекох: Хайде стига! Каквото стане! И то стана, както си трябваше. Но не съм нито тъжна, нито ядосана. И защо да се ядосвам! Дори спечелих. Избори, избори, ама нали трябва и да се яде. Та, докато бродех по изборните дела, мъжът ми не изтрая и започна да готви. Радост голяма! От 30 години го чакам туй чудо да се случи.
Но не е само това, има и друго.
Много мъка има по този свят, Боже, много. Знам, че това го е казал един гениален български разказвач много преди мен, ама изглежда мъката човешката си има едно и също лице. Винаги. Без значение кога и къде ще я срещнеш. И е резултат от две основни човешки деяния - лошотия и мизерия! Та, както се бях подпалила на една от предизборните срещи: приказвам, приказвам, ръкомахам – аха, ще се отделя от земята. И дойде една свита женичка, и ми рече: „Госпожо, ако гласувам за теб, ще ми намериш ли работа?” Та, такива ти ми работи, скъпи приятели, неприятели, избиратели, съграждани, съселяни, съпартийци и всякакви други лица, дето си губите времето да ми четете глупостите. Секна ми цялата риторика. И си рекох: Къде си тръгнала бе, жено!? Можеш ли да лъжеш!? Можеш ли да си затваряш очите пред неправдата, бедността, мъката и отчаянието!? Можеш ли да забравиш дадената дума, обещанията, отговорностите!?
И после - можеш ли да спиш!?
А пък едно деденце със сини очички, превито над бастунчето, ми вика: „Момиче, да кажеш на Бойко Борисов да ни повиши пенсийките, че не се живее!”. Ще му кажа, дядо, ще му кажа, рекох. Какво да му разправям на човека, че аз въпросния господин на живо не съм го виждала никога. Не ми и трябва. Като му кажа да повиши пенсийката на дедето какво … Мъка! И много подобни истории мога да ви разкажа, драги читатели, ама не искам да ви натъжавам. Че то и без това животът ни не е много весел.
Иначе, ако трябва по-сериозно да навлезем в изборните дела и документи, то можем да се спрем на 2-3 по-важни, които може би ще се помнят. Поне до другите избори. Например явлението „всички срещу един”. Да ви кажа честно, ако ми се случи да изпадна в подобна ситуация, първото нещо, което ще направя (дори преди да се ядосам), е да си задам един-единствен въпрос Защо? Защо всички не ме харесват? Дали пък не съм сбъркала някъде?
Второ. Много интересни кандидати се явиха на тези избори - и в пряк и в преносен смисъл. Покрай успелите, умните, интелигентните и можещите се появиха и
едни сладурчета, които ужасно развеселиха пейзажа.
Един рече, че искал да стане кмет на общината, та да оправи окръга. На това му викам аз глобална управленска стратегия. Може пък да е искал човекът да стане областен управител! Или президент! Че кой не иска! Друг обеща да направи космодрум. И си рекох: Браво! Най-после сериозна инвестиция в региона. И работа ще се отвори, и космонавти ще се търсят. Колко детски мечти ще се сбъднат, бедна му е фантазията на Дядо Коледа. Чак взе да ми намирисва на Междузвездни войни - ще излитат, ще кацат - фюууу нагоре, фюууу надолу. Ще се спукам от яд, че не се сетих и аз да „утрепя” избирателя с тази идея. Трети пък обеща всичко, за което се сети. Мохабет да става! Четвърти хич нищо не обеща. Ама стана „бащица” и сега ще ни озарява с ницшеанската си  мъдрост от високите управленски и медийни трибуни. Съвсем сериозна съм!
И трето. Въпреки призивите да се гласува, още повече граждани си останаха по домовете.
По-рано люто им се ядосвах, сега вече не.
Взех да ги разбирам. Причината се нарича отвращение. Ще кажете: Абе хората по тв-то с часове говорят на тази тема - анализират, коментират, доказват, ти с една дума го отряза. Така е. Но за да не изглеждам лековата и повърхностна, ще добавя и едно изречение. Казват, че надеждата умира последна. Никой обаче не казва какво остава след нея. Ето това - нарича се отвращение.
И тъй като Големият Печеливш по правило (и за трети път) благодари на гласувалите за него и рече, че това са интелигентните граждани, а пък аз съм от другите - простите, ще си позволя правото на отрицателен вот.Честито на спечелилите, на честно спечелилите! Нека знаят, че колкото и малко да са, в тях е надеждата ни. На тях се пада и огромната отговорност да обърнат нещата и върнат вярата на хората. Не всички са маскари, не всички се купуват и продават и
не всички виждат в отрицанието злоба и омраза.
А като утеха за загубилите … Всяко зло за добро! Каквото трябва, е станало. Каквото има да става, ще стане. Най-доброто предстои! Затова - честито и на тях!
Сега всички погледи са вперени в Общинския съвет. Там вече се подредиха новите ни съветници. А какво е да си съветник?! Вероятно, да знаеш много повече от другите, та да можеш да им даваш акъл (съвети). Включително на кмета. Дано! Дано най-после осъзнаят, че са там, за да защитават интересите на гражданите.
И да носят лична отговорност за думите и делата си.
През първата година немалка част от тях ще се ориентират. Ще се преливат, преместват и разместват, накъдето духне благоприятният вятър. Но … дано греша! Каквото и да правят обаче, да не забравят, че за всичко плащаме ние  - не само с данъци, но и с вярата и надеждите си. Защото пак ще дойдат избори.
И може да няма кой да ги избира.


Мариана Бойрикова














Тази страница е видяна: 1430

 Публикувано от: pamedia на Wednesday 11 November 2015 - 14:46:13

За коментари, обсъждания, мнения, предложения отиди във Форум НОВИНИ и избери или създай тема

изпрати на приятел изглед за печат





Този сайт използва e107, който се разпространява с условията, залегнали в GNU GPL Лиценза.
Политика за употреба на бисквитки (cookies)////Политика заповерителност
Време за изпълнение: 1.9557 сек., 1.8562 от тях за заявки.