Много от интересните и често разнасяни от уста на уста истории са се случили тук. Знае се, че известният художник Димитър Казаков - Нерон е обичал тази част на града. Живеел наблизо и често идвал да съзерцава отблясъците на вечно променящата се водна повърхност на пълноводния канал. През последните години именно тук се осъществи една не толкова нова идея – да се превърне мястото в пространство за изкуство на открито. Инициаторът, скулпторът проф. Стефан Лютаков, предлага мястото като свързано с важни паметници за града. То е в близост до историческата част и до парк остров „Свобода”, превърнат в скулптурен парк. Проектът „По канала” е на община Пазарджик и тази година приключи третият етап от неговото обособяване като открито пространство за изкуство с работите на Петър Бажлеков, „Отлив от гравитация” и на младите творци Михаил Маламски „Плодовете на любовта” и Роман Синапов „В плен”. Работата на Михаил Маламски е втората творба, която се поставя тук с идеята да носи визуално удоволствие на своите наблюдатели. Другата творба в подобна естетика е на Олег Копаранов „Череши” - част от първите композиции монтирани тук. Работата препраща към известната творба в гитантски размери „Лъжица с череша” на скулптора Клас Олденбург /сред пионерите на попарта/ и неговата съпруга Куси Ван Бруген, монтирана в един от най-красивите скулптурни паркове в света - в град Минеаполис – САЩ. Разположена сред огледалната повърхност на изкуствено създадено езеро, тя въздейства със своята монументалност, изчистени форми, промишлени цветове и доза закачливост.
Работата на Олег Копаранов е съвсем различна, но напомня най-добрите традиции на това отминало и отново появило се течение, с което приключва модернизмът и започва постмодерното изкуство.
И така, всяка година от 2013, по три творби се разполагат по течението на канал „Паша арк”. Те се сливат или открояват от крайбрежната растителност и урбанизация на градското пространство. Всяка година в последните три, творци, свързани с града, оставят своите следи за поколенията. През 2014 г. това бяха скулпторите Леон Бабачев, с работата „Полъх”, Здравко Здравков – „Срещу вятъра” и Димитър Маламски – „Дървото на живота”. Работата на Здравко Здравков е от бял камък, монолитна и изпълнена в традициите на парковата скулптура от близкото минало, с което се и отличава. Нейното място до къщата музей на Станислав Доспевски допълва изключително сполучливо тази точка на града и създава усещането за произведение, което е било тук от самото създаване на по-съвременната урбанизация на градските части. Материалите, от които са направени произведенията и композициите, добре комуникират с мястото, по един ненатрапчив начин. Някои творби дори са трудно откриваеми сред естествената растителност и градски елементи като работата на Димитър Маламски. На неговото произведение много добре резонират творбите на Петър Бажлеков и на Роман Синапов. Те са изработени от подобни материали, с идеята да търпят най-малко обработка и да създават едно естествено усещане за принадлежност към крайбрежната архитектоника, въпреки очевидната намеса в средата, както с избор на тема, така и на обект.
Първите творби, които местни творци поставят по течението на канала, са на проф. Стефан Лютаков „Цветя”, „Череши” на Олег Копаранов и „Съзерцателят” на Марин Кузев. Усещането за свързаност между произведенията, създадени от различни автори и в различни години, дава цялостност на проекта.
Така например, „Цветята” на проф. Лютаков резонират като материал и лекота в изпълнението с пеперудите на Леон Бабачев. Съвсем различна е първата работа, която даде началото на проекта по един символичен начин с образа на едноименния художник Димитър Казаков - Нерон. Поставена на Моста на Лютата/както е известно това място в града/, тя се свързва с една от граските легенди, че тук той е обичал да идва и да прекарва дълги часове в мълчание /съзерцание/. Скулпторът Марин Кузев го изработва от бронз, бос и в естествен ръст като част от човешкия поток преминаващ по моста. Мемориална скулптура с подобен съвременен прочит е скулптурната група на братята Славейкови на площад „Славейков” в гр. София /Чапкънов, 2000/ и на Мильо – пловдивски странник, с който пловдивчани свързват мястото, където е поставен от неговия създател Данко Данков / 2005/. Интересно е да се спомене, че през 2013 се навършиха 80 години от
рождението на Димитър Казаков - Нерон и в тази връзка, изборът на скулптора Марин Кузев да отдаде почит на Маестрото /както са го наричали/ е много сполучлив. Още повече, че в града той прекарва почти 8 години от творческата си биография. Идеята изкуството да навлиза в урбанизацията на града, с което да се подпомагат местните творчески гилдии и да се създава една по-одухотворена среда на обживяване, не е нова, но е съживена през последните години с подкрепата на Община Пазарджик. Тя е изключително важна както за самочувствието на местните хора, така и за едно по-интелигентно навлизане в света на изкуството, което отдавна вече е навсякъде в ежедневието ни и променя, и провокира сетивата ни, философията и разбирането ни за света.
Местни автори одухотворяват градската среда с подкрепата на общината
