преглед на един ежедневник от 04.05.2015

    Тест на вестника установил, че вносните салати са „бъкани” с нитрати, а български почти няма. По това време на годината винаги излиза подобна информация, която разколебава – или поне леко уязвява – желанието ни да посрещаме празниците с традиционна салата и ракия. Да ям или да не ям, този Хамлетов въпрос ни измъчва известно време /зависи от човека/, след което първата глътка изтрива всякакви съмнения и ни повежда по пътя на личното усмотрение и настроение.

    Жителите на с.Старчево очакват положително решение на подписката им, с която искат референдум по въпроса дали еди кой си фермер от Петрич имал право да пашува в землището им. Това е първата стъпка на подобни хиляди референдуми по села и паланки, чрез които местните ще решават злободневните си проблеми. И докато лудите се налудуват, тоест докато онези горе решат дали да има референдуми по назрели национални казуси, хората по места вече поемат сами инициативата. Та дори тя да се отнася до едното пашуване.
    Вече почти съм убеден, че във вестника има специален човек, който измисля заглавията – като това например „Кучкова вее цици на Малдивите”. За да ги вее, трябва да са заприличали на палачинки. Ама евалла на журналиста, каква находка само на един прозаичен факт!
    6700 ракети ни пазели от градушка. Това добре, но понякога май се налага да бъдем пазени от самите ракети, че те неведнъж са падали върху покривите на къщи. Успокояват ни обаче, че разполагаме с „най-модерните доплерови радари”, те нямали аналог в Европа, само в САЩ и Канада използвали такива. Почнем ли да се хвалим, ставам леко подозрителен. По-добре да изчакаме градушките и тяхното разрушаване от ракетите ни, които са уникални. После пак ще си говорим.
    Майки искат доживотен затвор за Емилия – акушерката, която пребила бебе, което, все пак, оцеля. Оживен дебат, нападки към съсловието на акушерките и съответна тяхна защита от Българската болнична асоциация…Дали митингът на майките пред Съдебната палата е израз на силна гражданска позиция, или е по-скоро емоционален отзвук на един ужасен акт? Защо липсва подобна реакция при десетки други случаи на съдебни решения, които откровено закрилят и оправдават убийци на шосето /и не само/, крадци на милиони, корумпирани политици? Дано приоритетите ни в оценката на събитията да се пренаредят и начело да застанат онези, които засягат дълбинните ни язви…
    Село Горно Осеново, което е на 22 км от Благоевград, влязло в международния информационен обмен с това, че в него няма ток. Според местните за това е виновна демокрацията. А според Веселин Анастасов, известен повече като Джими, комунизмът рухнал, защото в селото им имало съветска власт, но нямало електрификация. Само 16 са жителите на това село, но не може да им се отрече философски скепсис и марксистки познания. А и за света имат сведения. Така например бай Сотир знае как е в Испания: „Там и две къщи да има, държавата е длъжна по закон веднага да прокара електричество”. Това го научил от дъщеря си, която живее Там. Няма вече прости хора, не можеш да ги излъжеш, че по-нататък, някога, ще имат ток, че само с търпение и вяра ще го постигнат.
    Напусна ни великата Майя Плисецкая. Нейното изкуство беше синоним на класическия балет. У нас е гостувала с коронната си роля на Одета-Одилия от „Лебедово езеро”.
    Горивата продължават да поскъпват въпреки тяхната евтиния по света. Същото е и със зърното, цената му на световните пазари върви надолу, а у нас тя е същата. Младият български бизнесмен може да служи като учебникова илюстрация за вълчия характер на зараждащия се капитализъм и неутолимата жажда за повече и повече печалби. Да се надяваме, че следващите поколения ще добият някакъв що-годе циливизационен манталитет.
    Роди се и бебето на Кейт. Отдъхнахме си. Заради малката принцеса мостът Тауър Бридж и много други лондонски забележителности били осветени в розово. Осведомени сме още за близките на семейството, които пристигнали по този щастлив повод. Дядото заявил, че е „абсолютно очарован” от второто си внуче. Ние също. И ще продължим да следим трепетно какво се случва със семейството, което се готвело да замине за къщата си Анмър в имението Сандрингам.
    Ето едно горчиво самопризнание на Григор димитров след загубата му от Пабло Куевас на полуфинала по тенис в Истанбул: „Сам се бих”. Това го можем. И не само в спорта. Самонабиваме се, но не си го признаваме. Все някой друг ни е виновен. И най-често това е „демокрацията” – каквото и да означава.

Георги К.Спасов





Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините