преглед на един ежедневник от 24.04.2015

    Очаквано предложението на Радан Кънев от Реформаторския блок за драстично съкращение на гардовете на НСО беше отхвърлено категорично от Цв.Цветанов и пак от него определено като „несериозно”. Ами несериозно си е. Да не би да повярваме, че властта, която и да е, ще се лиши от своите пазванти.

Горестоящите отлично знаят, а и са се убедили, че „любовта на народа” може да има различни проявления. Като онзи юнак, дето сега го съдят за това, че преди време замеряше с яйца членовете на ДКВР. А и друго си е да профучаваш през населени места със стотина километра в час и пред теб, и зад теб да вият със сирените си онези тъмни и страшни коли...И а си минал пред тях, а са те застреляли, щото, нали си спомняте, май беше взето и такова решение, все с оглед опазване живота на драгоценните ни „народни представители” и управници. Е, реформатори, само на сън ще видите реформите си!
    „Гъркът пак награби” Елена Петрова. Пълният член означава, че „лицето” е известно на широката публика. И сигурно е така, но поне аз сега научавам за него и за Елена Петрова. Това „награби” направо ме уплаши, по-лекичко бе, Аристотелис, по-нежно, защото ти си от родината, където за хубавата Елена е имало война. Ама ти да не си Парис, че да се плашиш. Пък друго заглавие ме втрещи: „Трактор друса миска”. Боже, ама как така я друса! В извратения ли смисъл или някак си по-иначе? Оказва се, че някоя си манекенка/сигурно и тя е известна на широката публика/ подкарала селскостопански трактор и показала как се друса от вибрациите му – всъщност, като гледам на снимката, освен млеконадойните вимета няма какво друго да й се друса.
    Бивш военен инженер изобретил най-модерната техника, с която се крадат новите лимузини и джипове. Джаджата му вървяла между 15 и 20 хиляди евро и била много популярна в Англия. А пък Калфин само умува как да направи пенсионната реформа и, в частност, какво да се прави с т.н.силови министерства. Примерът на бившия военен е една от възможните посоки.
    Съдът пуснал Ченалова срещу 8000 лв.гаранция. Никой не е очаквал нещо друго. Но ето че присъдата на Октай Енимехмедов си остава три години и половина затвор! Защо така бе, та младежът имаше решителен принос в отстраняването на Онзи, който сам се обяви за Раздавача на порции у нас, и за отрезвяването на някои наши партии в отношението им към ДПС. Та той промени/да се надяваме/ цялата ни политическата обстановка.
    „Ядем” турски домати, италиански и унгарски марули и полски ябълки – според данни на Съюза на градинарите /още един съюз, за който научавам/. Само краставиците били български. Това с краставиците е многозначителен символ на българското настояще и бъдеще. И няма как родните производители да не ревнат за прословутите субсидии, които все не им достигали. А имаше години, когато за държавни субсидии и дума не можеше да се изрече. Но за сметка на това имахме не само краставици, но и домати, и чушки, и дини, пък и тикви. Имахме...
    Представители на артистичния ни свят отново протестират, сега срещу Вежди Рашидов за една негова изцепка. Очаква се и антипротест от други, които пък ще подкрепят министъра на културата. Тези протести ми изглеждат доста гротескови. Май нашите дейци на културата се радват, че имат възможност да бъдат показани по новините, така поне научаваме за съществуването на някои от тях. Иначе, ако има човек, който може да угоди на творците ни, да вдигне ръка!
    Понеже стана дума за Вежди Рашидов, ще си позволя едно отклонение. Освен че е министър на културата, той е и творец, и потърпевш от КТБ, и достъпен за журналистите, особено за Диков, с когото си разговарят на малки имена: Саше-Вежди. Няма лошо. Откакто ГЕРБ дойде на власт, Рашидов стана впечатляващо позитивен, някои от действията му дори ми допаднаха. Но няма как да забравя хленченето му преди години, когато изрече сълзливото си признание: „Моят живот се реализира навсякъде другаде, но щях да бъда много щастлив, ако се беше реализирал и тук”. И то малко след като получи от президентството най-високия български орден – „Стара планина”. Отгоре на всичко, проплака скулпторът, той бил преследван и наказван за „свободния му изказ”. И това го каза човекът, когото гледахме /а сега още повече/ редовно по всички ТВ канали: новини, игри, състезания, интервюта. „Аз се мъча да й нося славата – продължаваше Йеремиявия си плач ваятелят, - а тя/държавата/ се мъчи да ми разгони фамилията”. Ега ти и „разгонването”! Щял, закани се тогава Веждито, да продаде къщата си и да емигрира в Испания, там, където е живял Хуан Миро...
   Върнах се назад във времето с този конкретен пример не защото имам по-специално отношение към Рашидов, а защото вече в мода се превърна това вседневно лигаво мърморене на български „интелектуалци”, че не са оценени по достойнство и че щели да напуснат народа и страната ни. И тогава – тежко ни! Ще настъпи истински културен апокалипсис. И логически следва всички ние, ОБИКНОВЕНИТЕ, да разберем и най-вече да съчувстваме на нашите духовни „лидери” и да ги подкрепим. И няма значение, че те никога не са чули истинските оплаквания на онези, които трябва да станат главни герои на изкуството им – защото не без тях, самозваните интелектуалци, а без НАРОДЪТ България е немислима. А който иска, нека да я напуска – обиден, разочарован, ядосан – негова си работа. Ние оставаме тука. Не само защото искаме, но и защото тъкмо ние нямаме реален избор.

Георги К.Спасов

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините