В сряда, 25 февруари, в Регионалния исторически музей в Пазарджик ще бъде открита художествено-документалната изложба „Мила Родино", посветена на създателя на българския национален химн Цветан Радославов. Ще бъдат показани 23 табла с отпечатани архивни документи, фотографии, картини и музейни експонати, повечето от които неизвестни за широката общественост. Откриването е от 17 часа.

Пред пазарджишката общественост за първи път в такава пълнота и с такава изчерпателност ще бъде представено научното и художествено-документално наследство на просветителя и един от последните български енциклопедисти – д-р Цветан Радославов.
Изложбата ще бъде представена от д-р Валери Кацунов, директор на Научния архив на БАН  -  София и ще остане експонирана в залата на Регионален исторически музей-Пазарджик до 31 март 2015 г.
Авторският колектив е съставен от специалисти от Научния архив на БАН, Историческия музей и Художествената галерия „Н. Павлович“ в Свищов, подпомогнат от Националния музей за изобразително изкуство, Златния фонд на Българското национално радио и Централния държавен архив.

Регионалният исторически музей в Пазарджик предостави изчерпателен материал за енциклопедичната личност Цветан Радулов, за многобройните му таланти и научна дейност:

Цв. Радославов е роден на 20 април 1863 г. в Свищов. Наследник е на видните свищовски фамилии Павлович, Хаджиденкови и Радославови, които го възпитават в родолюбив и ученолюбив дух. Радославов завършва класическа гимназия във Виена, а история и славистика в Карловия университет в Прага. Докторант е на известния философ и психолог проф. Вилхелм Вунд в Лайпциг, при когото защитава дисертация на тема „Издирвания върху запаметяването на пространствени отстоявания на полезрението", за която получава научната степен ,,доктор по философия и магистър на изящните изкуства”. След завръщането си в България води упражнения по експериментална психология във Висшето училище в София през учебната 1903-1904 г. и преподава последователно в I, II и III столични мъжки гимназии.
Радославов е забележителен преподавател и учител, оказал силно влияние върху своите възпитаници. Сред неговите ученици са бъдещите академици Спиридон Казанджиев, Георги Наджаков, Ангел Балевски, Петър Динеков, писателите Йордан Йовков, Николай Ракитин, Крум Кюлявков, създателят на сградата на днешната Военна академия архитект Александър Дубовник, карикатуристът Александър Жендов и др., както и поколения изтъкнати лекари, учители, художници. Притежаващ и художествен талант Радославов се изявява като художник, пресъздаващ красотата на природата, бита и човешкия труд. Той е автор и на няколко картини с историческа тематика: ,,Патриарх Евтимий се прощава с паството си” и диптих ,,Старобългарски войници”, рисувани в навечерието на Балканските войни (1912-1913 г.) Трайният си научен интерес към българската история Радославов изявява в създадените от него статии ,,Старобългарски царски образи от манастира ,,Св. Троица” край Търново”, ,,Титлите на старобългарските царе”, както и в събираните в продължение на целия му живот археологическа и етнографска сбирки, в които колекционира уникални народни шевици, антични и средновековни бронзови и антични монети.
Цв. Радославов притежава богата ерудиция, задълбочено познаване на съвременни и древни езици, сред които и санскрит и широк кръг от интереси, насочени към археологията, етнографията и нумизматиката. Той има широка музикална култура и влага възрожденски ентусиазъм за утвърждаването на българския театър и опера и взема живо участие в културния и обществен живот на столицата, в утвърждаването на драматичния им репертоар, като участва и в създаването на музикалното и рисувални училища в столицата. Автор е на философската студия ,,Емоционалният фактор при мисленето”, на драмите ,,Еничарин” и ,,Слава”.
Цветан Радославов завещава на Отечеството си песента „Горда Стара планина“, станала основа на съвременния български химн „Мила Родино“. Създадена спонтанно в студентските му години, когато той е далеч от родината си, песента заема трайно място в сърцата на хората. Нейната прочувствена мелодика и разбираем текст постепенно я превръщат в „неофициален“ български химн. Въпреки перипетиите, през които преминава песента и политическите вмешателства, съпътстващи утвърждаването й за национален химн през 1964 г., Седмото Велико народно събрание (1990-1991) препотвърждава този избор като връща части от първоначалния текст.


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините