Проф. Галина Лардева за Националната графична изложба „Георги Герасимов“: Ново явление в българския художествен живот
Известният художествен критик проф. Галина Лардева дава висока оценка на Националната графична изложба „Георги Герасимов“:Националната графична изложба „Георги Герасимов“ е ново явление в българския художествен живот – през тази година се провежда нейното второ издание. Като мащаб и концепция още от самото си начало този специализиран форум се налага сред професионалната общност като внушително и респектиращо събитие: с широкия спектър на авторски присъствия с разнопосочни творчески търсения; с вниманието и интереса, които се създават около изложбата и художниците; с доброто съчетаване на изложбен и състезателен (конкурсен) принцип; с деликатното, но последователно налагане на фигурата на прекрасния пазарджишкия график Георги Герасимов като патрон на събитието; с добрата организация, за която може да поздравим Община Пазарджик и екипа на Художествена галерия „Станислав Доспевски“
Като специализиран формат за печатна графика Националната графична изложба „Георги Герасимов“ има амбицията да бъде представителна експозиция за творци от различни поколения, работещи в различни концептуални, жанрови, технологични и тематични перспективи на съвременното графично изкуство в България. Основен фокус са младите автори, като от значение е не толкова самият възрастов принцип, колкото онази характерна безкрайна отвореност на сетивата към новото и различното в изкуството, която приобщава търсещия човек към света. Затова не е без значение, че голямата част от участниците в събитието се познават (и уважават) взаимно, и то не от тесните коридори на професионалното профилиране, а водени от интереса към пътя на другия, към творческите въпроси и проблеми, които го вълнуват и задвижват. Този подход генерира нови смисли и идеи, които позволяват да се следва естествената динамика на процесите и логичното осъвременяване на визуалния образ в един подчертано класичен, в известна степен консервативен вид изкуство.
Прецизно е настроена и оптиката при структурирането на наградите: основополагащ мотив е идеята за професионална общност като територия на авторска равнопоставеност, уникалност и етика. Конкурсът не просто „дава много награди“, но и тези награди са добре подредени: тримата лауреати са принципно изравнени (три равностойни награди), като наред с това се присъждат и Награда за млад автор и Награда на Съюза на българските художници. Петима художници получават почетни дипломи за участието си. Освен това организаторите с основание настояват и имената на номинираните автори да бъдат добре оповестявани, като работите им получат необходимото внимание и специализиран отзвук.
Графиката у нас се нуждае от още едно подобно пространство – не само за да бъдат подпомогнати авторите в своята трудоемка като технологичен процес и като рентабилност работа, но и тъкмо заради възможностите за създаване на отгласна среда, в които се появяват, живеят и въздействат произведенията на графичното изкуство.
Показателно за мащаба на събитието е богатството на изложбата като посоки на развитие и изразни възможности на графичната медия. Разнообразието е дотолкова уплътнено, че е безпредметно да се открояват еднозначни тенденции: тук присъстват класическите печатни техники като висок и дълбок печат, смесена техника; редом присъстват цветни, монохромни и черно-бели графични листове; управляваните от творческия концепт (например чрез озаглавяването или чрез авторефлексия на следата) работи се срещат с експресивни, заключени в своята изразна система произведения, интегриране на фотографски образ в графичното пространство и т.н. В своята широта форумът обединява експериментални произведения с работи, които се стремят към директно заговаряне и провокиране на зрителя чрез класически художествени модели. В тази непринудена и непредубедена комуникация са изоставени редица противопоставяния и инерции в мисленето за визуалния образ. Например вече е неоснователно да се говори за еклектиката на новото време, няма ги споровете за поддаването на изкушенията на пазара срещу гордата творческа безкомпромисност, за фигуративното срещу абстрактното. И тази промяна вече може да се открои като тенденция. На мястото на някогашното класифициране и противопоставяне се налага не просто многообразието от техники и изразни средства, но и идеите за съчетаване и кореспондиране на възможностите на графичната медия в професионален аспект. Графичното изкуство – пространство на особено плътна игра с послания и смисли.
И така, наред с финалното пожелание за успех на форума може да се изведе едно общо впечатление: Това, което организаторите скромно наричат Изложба, представлява на практика едно ново Национално биенале на графиката.
