Към Стратегията за висшето образование може да се отправи препоръка за повече конкретика и смелост в реформите. Тя е твърде колеблива за механизмите за постигане на желаните резултати и няма финансова обосновка по важни въпроси. Някои от дейностите са предвидени алтернативно, внушавайки несигурност за политическата воля, която стои зад тях. Това се казва във въпроса на Бойка Маринска, народен представител от Парламентарна група „Реформаторски блок“, член на образователната комисия и председател на комисията по взаимодействие с НПО, внесен в деловодството на парламента към образователния министър проф.Тодор Танев по повод модела на финансиране на висшето образование у нас.

Маринска пита предвижда ли се да се запази моделът на споделено финансиране на висшето образование и какво ще бъде съотношението между таксите, заплащани от студентите, и диференцираните нормативи за издръжка на обучението по професионални направления, както и смята ли МОН да запази платеното обучение и докога, след като то беше въведено като антикризисна временна мярка. Маринска се интересува и към какъв дял от БВП на разходите за висше образование се стреми МОН, с оглед на това, че за наука Стратегията предвижда  индикативна цел от 1,5 % от БВП.

Бойка Маринска иска да получи отговор и на въпроса си ще има ли разлика във финансирането на различните видове висши училища и в какви срокове ще се предложат законодателни промени, така че по-голяма част от държавната субсидия да се разпределя според комплексната оценка за качеството на обучението и съответствието му с пазара на труда.

По думите на Бойка Маринска управлението на висшите училища практически е сведен до идеята ректорът да се включи в съвета на настоятелите, а видовете висши училища са само изброени, без да са посочени разграничаващите ги критерии, нито последиците от получаване на съответен статут.

Ако Стратегията има претенцията за реформиране на висшето образование, тя би трябвало много по-детайлно да описва модела на финансиране, както и да съдържа много по-категоричен ангажимент за увеличаване на разходите за висше образование, пише още Маринска във въпроса си, като подчертава, че Стратегия за висшето образование 2014 – 2020 не е подготвен и внесен от настоящия екип на Министерството на образованието и науката, но и не е оттеглена от екипа, което, по думите й, показва, че МОН стои зад нея.

Пресофис, 19 февруари 2015 г.






Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините