| | (155 години от смъртта му) | |
 |
Хаджи Найден Йованович
Идеен проект на худ. Асен Василиев
Илюстрацията е собственост на
Регионален исторически музей- Пазарджик |
Както твърдят събеседниците на Никола Начов -“ татарпазарджишките старци, чийто лица просияват при самото чуване името му”- хаджи Найден Иванович е роден около 1805 г. в с. Юнаците, Пазарджишко. Семейството рано се преселва в града и младият Найден се учи при своя сродник Дионисий Агатоникийски -епископ на Пазарджишката митрополия. Самият епископ Дионисий, прочут по своите благодеяния, има заслуги като духовник и просветител не само в Пазарджишкия край. Той въвежда службата на български език в черквата “Св. Богородица”, и “съгражда със свое иждивение първото общо българско училище в града...” През 1835 г. Найден Йованович е учител в Батак. Три години по-късно, през 1839 г., той вече е напуснал учителското поприще, занимава се с търговия, и в следващата 1840 г. е вече хаджия. Това е времето, в което у него назрява идеята “да се залови за някоя по-полезна робота”. Биографите на х. Найден Йоанович поставят началото на неговата книжовна дейност в периода 1839-1840г., когато намираме името му сред спомоществувателите на няколко книги. Първото негово издание “Книга , наричаемая митарства” е отпечатано през 1843 г. в Букурещ. Постепенно едно след друго се появяват хаджи Найденовите книги, на чийто заглавни листове неизменно стои името на издателя, както и титлите, които сам си приписва: ” ревнител болгарского просвещения, учител и книгопродавец по всея Славено-Болгария”. В продължение на 12 години, от 1843 до 1855 г., х. Найден, “с дисаги пълни с народополезни книжки, скита от село на село, от град на град, обикаля събори, панаири, училища, манастири”и предлага изданията си на учители и свещеници, на ученици и будни младежи, на еснафи и търговци.
Изследователите на книжовната му дейност изброяват повече от 30-тина книги, които е издал и преиздал. От тях 34 са отпечатани на български език и 3 – на сръбски. Основната му издателска база е в Белград, където отпечатва 28 книги, 8 книги са отпечатани в Букурещ и 1 – в Цариград. В книжовно – издателското наследство на Хаджи Найден преобладават книгите с религиозно-поучително съдържание, което отговаря не само на схващанията и вътрешните потребности на самия издател, който е вярващ човек, но и на нуждите на времето.
Не бива да се забравя че х. Найден работи в средата на ХІХ век, когато новобългарската литература едва наброява около 70 заглавия, а голяма част от българите се ограмотяват в примитивни училища и духовните им потребности не са отивали по-далече от чудесата, митарствата, житията на светци. Някои от тези издания се използват и в училищата, редом с издадените по-късно няколко буквара и други книги, адресирани до учащите се. Най-търсените издания от х. Найденовите книги са календарите, а от книгите със светско съдържание, с най-широка популярност се ползват басните на Езоп, многократно превеждани и издавани у нас.
Освен с издаването на книги, х. Найден е известен и с отпечатването на едни от първите литографии у нас с образите на исторически личности – българските царе Иван Шишман и Иван Владимир, просветителите Кирил и Методий и Александър Македонски, които е придружавал с подробни обяснителни текстове.
Днес, книгите на х. Найден съставляват част от сбирките “Старопечатни, редки и ценни издания” в книгохранилищата на музеите и библиотеките из цялата страна. В родния му край са запазени общо 13 негови издания. В хранилищата на Регионален исторически музей - Пазарджик се пазят 8 екземпляра, в Регионална библиотека “Никола Фурнаджиев”- Пазарджик - 3 негови книги, и в Историческия музей - Панагюрище - 2 книги. Единствено в сбирката на Регионален исторически музей - Пазарджик се пазят следните издания: първо издание на “Пространний христианский катехизис“, отпечатано в Белград, 1852 г.; първо издание на “Кратка, богословия с въпроси и ответи за нашята православна въра, нужни всякому православславному христианину”, отпечатано в Белград,1853 г.; второ издание на “Книга, нарицаемая митарства”Букурещ, 1843 г.; “Краткое тълкавание на божественият храм”, напечатано в Букурещ, 1846 г.; второ издание на “Священая история церковна от вехтиет и новиет завет“, отпечатано в Букурещ, 1846 г.; учебното помагало “Наставник и ученик”, издадено в Белград, 1852 г.
Постъпленията в сбирките в музея и библиотеката в Пазарджик са свързани с голямото дарение на Иван Войводов, направено през 1923 г. На читалищната библиотека в града, той дарява повече от 700 тома литература, а на музея - над 300 монети. С енергичната дейност на уредника на музея Константин Христович, по повод откриването на първата постоянна музейна експозиция през 1924 г., сбирката от старопечатни книги се обогатява с нови постъпления.
Две от книгите в сбирката на музея в Пазарджик: второ издание на “Книга, нарицаемая митарства” ,1843г. и “Священна история церковная от вехтият и новият завет” 1846 г., и двете издадени в Букурещ, са постъпили от домашната библиотека на пазарджишкото семейство Хаджирашкови. Те са дарени от близки родственици на семейството през 1954 г., след смъртта на най-големия син на х. Рашко Хаджиилиев - Борис. Най-вероятно, книгите са закупени от Букурещ, при честите пътувания на х. Рашко Хаджиилиев по търговските му дела там. Самият собственик - х. Рашко, е една от най-ярките фигури сред търговското съсловие в Пазарджик преди Освобождението 1878 г. Роден е през 1832 г., получава завидно за времето си образование – учи в частно училище в Ерусалим, по-късно е ученик на Йоаким Груев, свободно говори гръцки, турски, френски езици. Един от най-ревностните спомоществуватели в града - по брой на записаните заглавия (11) отстъпва само на местния учител Стойко Стефанов. Участник е в национално-освободителното движение, като пръв съратник на Васил Левски и член на основания от Апостола таен комитет. В неговия дом се чете Апостоловата “Нареда”, подготвя се участието на пазарджичани в Априлското въстание от 1876 г. След Освобождението е член на окръжния съд в града, а през 1887 г. и градски кмет. Умира в 1900 г.
От личния архив на Иван Георгиев Чунчев, през 1942 г. в сбирката на музея в Пазарджик постъпват първите издания на “Краткое тълкавание на божественият храм”, 1846 и на “Високи умни хитрости Бертолдови”, 1853 г. Той е роден в пазарджишкото с. Паталеница през 1844 г. Учи се в килийното училище в Кричимския манастир, след това в Пловдив е ученик на Йоаким Груев. През 1867 г., когато става притежател на книгите, е бил учител в Калофер, редом с бащата на Христо Ботев. В Пазарджик се завръща през 1872 г., занимава се с търговия. Той е първият избран кмет след Освобождението 1878 г. и повече от три десетилетия е уважаван адвокат и съдия в града. След неговата смърт през1940 г., наследниците му предават негови ръкописи, лични документи, оригинални снимки, личен тефтер с бележки от 1875-1884 г. в музея. Тогава постъпват и хаджи Найденовите издания, като част от предадения архив.
От съдържателя на съществуващата в Пазарджик през 30-40г. на ХІХ в., голяма и уредена книжарница - Иван Костадинов Пенов, племенник на стария пазарджишки книжар Костадин Пенов, в сбирката на музея постъпва първо издание на “Кратка богословия”.
Последното постъпление, свързано с х. Найден Йованович носи дата 8. Х.1961 г. и обогатява основния фонд на музея в Пазарджик, с една от неговите литографии-цар Иван Владимир, издадена през 1858 г. Отлично запазена, литографията е дар от Васил Йорданов Михайлов, журналист, жител на гр. София. Дарението е придружено с кратко сведение в което четем: “Старопечатният лист на цар Иван Владимир, намерих преди много години в архивите на моя дядо Михаил Ив. Мисирков (Кожухаров).Той е бил учител в Солун, След Освобождението идва в Пазарджик и Септември, разболява се от туберкулоза и умира.”.
Притежателите на х. Найденовите издания са едни от най-образованите и икономически състоятелни хора в Пазарджик, между които са дори възпитаници на европейски училища. Красноречив е фактът, че тези високо образовани българи, запазват в своите домашни библиотеки х. Найденовите издания десетилетия след тяхното отпечатване.
Хаджи Найден Йованович умира в болницата в Белград на 22 март 1859 г. и е погребан в общото гробище на града. Не е притежавал никакъв недвижим имот. Цялото негово имущество, събрано след смъртта му в два сандъка, които са се пазили в склада на старата белградска полиция, се състояло от 19 вида различни предмети на обща стойност 502 гроша и 20 пари, от три облигации и три документа. Заедно с описа на личните му вещи в списъка са отбелязани още 500 екземпляра сръбски, гръцки и български книги, един пакет с портрети, два бакрореза, 31 дървореза, един пакет с печатни съновници, един пакет с портрети на Александър Велики, един ръчен календар и 115 различни портрета, всички заедно оценени за 461 гроша. Наследството на Найден Хаджи Йованович е продадено за 351 гроша на публичен търг в Белград, в който са взели участие 18 търговци. Когато брат му Христо и сестра му Гена Йованови от Татар-Пазарджик научават за съдбата на неговите вещи в Белград, те се обръщат към княз Михаил Обренович с молба от септември 1865 г. да им се изпрати чрез пловдивската община поне тефтерът на техния покоен брат, за да могат въз основа на него да получат парите или книгите, които Найден Хаджи Йованович е дал на отделни общини в България, без да е взел от тях съответната сума. Отправени към белградския съд, те получават известна сума за продадените в Белград вещи на своя брат.
„Иван Владимир – Цар Български“ – рядко срещана щампа,
издадена от х. Найден в Белград през 1858 г.Илюстрацията е собственост на Регионален исторически музей- Пазарджик
Автор:
Пенка Николова – главен уредник
Регионален исторически музей-Пазарджик
