Гражданинът Михайлов:Съотношението 1:4 между граждани и бизнес в тежестта на такса смет е несправедливо
В дебатите за освобождаването на неползвани имоти от такса битови отпадъци на вчерашното заседание на местния парламент се включиха и граждани.Ползвайки триминутката след приключване на основните изказвания, дългогтодишният съдебен експерт Теодор Михайлов се обърна към съветниците:
Преди всичко, ще се запази ли , дами и господа, това разграничение и различно третиране на тежестта при такса битови отпадъци при гражданите и предприятията. Аз мисля, че не е необходимо да ви казвам, че едно към четири е съотношението. Това е ваш избор, вие го решавайте, но считайте, че това е несправедливо.
Второ, в много текстове на съществуващата наредба и в новата, която преповтаря тези текстове има пропуснати възможности за предприятията. В смисъл такъв: и в чл.7 на старата наредба, чл.16 на старата наредба и сега пак чл.16, ал.4 от новата наредба е предвидено да се освобождават незастроени нежилищни имоти на граждани. За предприятията не се говори. В текста не съществува понятието предприятие. Същото е в чл.7 от наредбата, където се говори, че с решение на общинското ръководство могат да се освободят за цяло или частично някои граждани, но не и предприятия.
По втория въпрос, който се третира, аз приемам, че не за цялата такса смет трябва да се освобождават гражданите, когато не се ползва имотът, а само, както е редактирано тук, за частта сметосъбиране, сметоизвозване. Това е логично и правилно, защото независимо дали се правят битови отпадъци в имотите на гражданите, общината прави разходи по поддържане чистотата на местата с обществено ползване и на депата за обеззаразяване. Така че в това отношение не бива да се укорява общинското ръководство.
По въпроса за декларацията, която е толкова коментирана досега, аз считам, че трябва още неща да кажа. На първо, място тази декларация, спирайки контролните възможности само до електромера и водомера да се засича правилността на декларираните обстоятелства, важи само за гражданите или предприятията, които имат индивидуални електромери за всеки цех, за всяко ателие, за всяко производствено звено. Предприятията, които имат едно отношение с доставчиците на ел. енергия и вода, имат един договор с тях, имат един водомер, общ за предприятието, става така, че те не могат да се възползват от тази възможност. Трябва да се помисли и допълнят и указанията към декларацията, и в чл.16., ал.4 на текстовата част на Наредбата, към предприятията да се дадат възможности. Като идея поставям така: при една контролна проверка винаги може де се установи един цех, който е обявен, че не работи, а това е нашата действителност в кризата, че много цехове и производствени звена в предприятията не работят целогодишно, а други работят, но електромерите отчитат изразходвана електроенергия и остава незабелязано, че цехът не работи. При една контролна проверка опитният анализатор винаги може да установи дали е имало произведена продукция или услуги от този цех, дали има заангажиран персонал като присъствие в тези звена, дали има продажба на продукция от тези звена. Така че текстът на декларацията трябва да се разшири с такива възможности, третиращи предприятието. Водомери и електромери са присъщи контролни прибори , присъщи за апартаменти и жилища на граждани, но предприятията не са съобразени в тази декларация.
Тази страница е видяна: 651