Най-ранното писмено свидетелство за съществуването на училище в Пазарджик намираме в приписка на страниците на ръкописна книга (дамаскин), преди повече от два века и половина – в 1753 г. Бележката съобщава, че преписвачът на дамаскина е работил в „дома на даскал поп Параскева“. Такива килийни училища се създават и към метосите на Атонските и Рилския манастири, възникнали около черквата „Св. Богородица“ и те продължават да действат през втората половина на ХVІІІ в. Възникването на първото обществено килийно училище в нашия град става преди 190 години (през 1823 г.) и се свързва с името на епископ Дионисий Агатоникийски. На тази годишнина, а също и на 165 - годишнината от създаването на Девическото училище в Пазарджик е посветено поредното печатно издание на музея.
Храмът играе главна роля в поставяне на началото на училищната дейност. Кога храмът и училището се разделят в Пазарджик и може да се говори за началото на светското образование в Пазарджик?Безспорна за просвещението на пазарджичани през Възраждането е заслугата на Дионисий Агатоникийски, чието светско име е Димитър. Той е роден в с. Драгор, Пазарджишко, учи абаджийство, по-късно се заселва в Пещера, където се оженва. След смъртта на съпругата си заминава за Света гора, усилено изучава черковнославянски език и по-късно е изпратен за архиепископ в Пазарджик. Със собствени средства, през 1823 г., той изгражда две стаи в черковния двор и отваря първото в града обществено килийно училище. Народът признателно именува училището „Владиковото школо“. Обучението в килийните училища се води на български и на гръцки езици. Изучават се предимно богослужебни книги – псалтир, наустница, светче, евангелие. С изгарянето на черквата през 1834 г. изгаря и училището. През 1842 г., с доброволната помощ на еснафите и някои по-видни граждани, е изградена нова училищна сграда, която се е намирала на мястото на днешното архиерейско наместничество. Сградата е просторна, на два етажа, със 7 класни стаи, което е давало възможност на учителите да се разделят по отделения и това е улеснявало и учители, и ученици. В същата сграда учителства Никифор Попканстантинов, на чиято енергичност дължим откриването на 1 ноември 1845 г. на първото в Пазарджик класно училище. По повод откриването на класното училище Васил Априлов му подарява печат, с изобразен кукуригащ петел, а околовръст с надпис: „Татарпазарджишко българско училище“.
Кои са благодетелите, чиито имена трябва да споменем, говорейки за възрожденските училища в Пазарджик?Значим принос във финансиране изграждането на училищната сграда има местният родолюбец Кара Никола Ангелов. В знак на признателност, художникът Станислав Доспевски рисува още приживе прекрасен негов портрет, който днес е част от фонда на Художествената галерия, а местните еснафи запазват надгробната му плоча, съхранявана и днес във фондовете на Регионален музей - Пазарджик. Със средства за училищни пособия, с безплатни книги и възрожденски издания, помагат също Александър Екзарх и д-р Петър Берон. С щедрата им помощ, преди 165 години, на 1 март 1848 г., в града ни е отворено и първото Девическо училище. То се помещава първоначално в една от стаите на Главното класно училище и първата учителка на девойките е монахинята хадни Татиана от Тетевен.
Пазарджик може да се гордее с учители, които са завършили европейски училища. Има ли в архивите отговор на въпроса какво ги е накарало да се върнат тук?През епохата на българското Възраждане пазарджишките еснафи са тези, които подкрепят материално изграждането както на християнски храмове, така и на български училища в града ни. Българската църковна община е издирвала и канила за учители на децата си „най-първите в обучението си даскали“. И пазарджичани са плащали по-висока „плата“, осигурявали са по-добри условия, за да имат най-добрите учители. Все по покана на църковната община в града ни учителстват: Никифор Попконстантинов-свършил науките си в Русия, Йордан Ненов, Кесарий Попвасилев, Илия Икономов, Христо Попковачев и др. Първенците на града са имали своята тежка дума и при изпращането на ученици да се учат в странство. Писмени документи потвърждават материалната подкрепа на еснафите за учениците, изпратени да учат в европейски училища, и в повечето случаи това е обвързано със завръщането на тези ученици и тяхното задължение да работят като учители в родния си град. Така Иван Войводов заминава да се учи в Чехия и в документа, с който му се определят 5000 гроша помощ е записано, че „след свършването на науките си той е задължен да повърне взетата сума“ и да работи като учител в града ни в продължение на 5 години. Тъй че, тази възможност - да се подкрепят от общината отличните ученици и да се изпращат на учение в най-добрите европейски училища, която битува днес, е стара възрожденска традиция.
Накрая искам да Ви върна към последното издание на музея – избрали сте няколко загадки от книгата на Хаджи Найден Йованович „Наставник и ученик“. Коя ви впечатли най-много?Може би една от най-светлите и благородни личности на нашия град през Възраждането е хаджи Найде Йованович. Той е човекът, който Найден Геров през 1846 г. ще нарече „началник на книжната търговия в Българско“ и още може би и първият български „илюзионист“, защото, за да привлече читатели и купувачи на книгите си, показвал разни „смешни мурафети“, които четял от една сръбска книга. Той е и автор на стихотворение, писано в стила на тогавашната „даскалска поезия“, в което се обръща към Отечеството с израза: „О, МИЛИНКО ОТЕЧЕСТВО“. Издадената през 1852 г. от хаджи Найден, мъничка книжка, джобен формат, озаглавена „Наставник и ученик“ е изпълнена с мъдрост, поднесена по много забавен и лек за възприемане от учениците начин. И днес много голяма част от наставленията в книжката са актуални – и за учители, и за ученици.
И съвсем накрая ще си позволя да ви препоръчам тези издания на музея, които пазят историята на Пазарджик, нека имат и друг живот. Музеят има нов и добре поддържан интернет сайт. Бих Ви препоръчала да ги публикувате там в подходящ формат, така че да стигнат до повече хора по достъпен за тях начин. Историята на родния край е слабо застъпена в училище и с няколко инициативи музеят вече показа, че може да запълни тази празнина. Отпечатаните издания обаче са в ограничен тираж, а ако намерят място в сайта ви, ще са достъпни за много повече читатели. Благодаря за интереса на ПА медия към дейността и изявите на музейната институция. Несъмнено интернет и съвременните технически средства ще осигурят по-широк достъп на читателите до музейните издания. Музеят ни вече има такава практика и най-вероятно колегите ми, които поддържат сайта, ще имат грижата да го сторят и в този случай, щом технически това стане възможно.
Повод за това интервю е най-новото печатно издание на Регионален исторически музей Пазарджик, както и 1 ноември – Ден на народните будители. Памедия реши да отбележи този ден с акцент върху Възрожденското училище в Пазарджик - пазител на родното, благодарение на будителите, които не са жалели нито сили, нито средства да подготвят учители и да обучават децата.
