12-та заповед: Не злорадствай!
Защо 12-та ли? Защото 11-тата вече я сътворих през миналата година покрай широко рекламираните благотворителни инициативи на някои висши държавни чиновници, „дарили” бонусите СИ! Но едва след като стана ясно, че тези симпатяги се бяха самовъзнаградили коледно с тлъсти пачки въпреки кризата и бедстващите пенсионери и въпреки строгия надзор на онзи симпатяга, двойникът на Брад Пит(!) - финансовият министър на всички времена. Тогава си позволих да добавя в „оня” списък въпросната 11-та заповед със следния текст: „Не дарявай това, което не е твое!” И така, някак естествено, дойде редът и на 12-тата. Може да се родят и други! А дали в тях става въпрос за голям грях или за дребни (простими) прегрешения, нека всеки сам прецени. Защото едно е да съдиш от позицията на наблюдател, а съвсем друго - да си потърпевш.И тъй като в конкретния случай съм и двете, ще да си позволя един по-фриволен коментар по тема, която отново става актуална тези дни: стара власт - нова власт, чистки и новоназначения. Преди много години, когато моят кмет загуби изборите, аз и още 16 души като мен доброволно подадохме оставки от длъжностите, които заемахме в Общинската администрация. Сметнахме, че така е редно: нов кмет - нов управленски екип (та, дай, Боже! и нов късмет за гражданството). Разбира се, че не сме сътворили кой знае какъв героизъм - само прецедент. А и беше ясно, че ако не си тръгнем, ще ни поканят - къде доброволно, къде зорноволно - да се омитаме. Ама поне (мисля) показахме малко достойнство! Също така няма как да си изкривя душата и да кажа, че в тази работа драма няма. Има и то каква!
Защото когато останеш без работа, настъпва не драма, ами трагедия.
Често освободените са не само на определена (по-голямка възраст), но и с ясен (партиен) статус, който при новата партийна конюнктура, прави търсенето на работа почти невъзможно. Но, дотук с тъгите и неволите. Това е процес, който се повтаря при всяка смяна на властта. Така че никой не бива да се прави на изненадан, възмутен и ощипан от процеси, които сам е сътворил или в които е участвал преди 4 години. Слушахме как Станишев се тюхкаше преди някоя и друга година, сега слушаме Борисов, после (може би скоро) пак ще е слушаме Станишев и така - неспирен политически кадрил, който вече не само не шашка населението, но и дори го забавлява. Особено пък когато назначат и уволнят едно лице за има-няма едно денонощие. И после - тежки казуси мъчат юристите, пълнят новините, та занимават дори височайшия Конституционен съд.
Няма лошо, калабалък да става, да се борят доброто и злото,
да се радва народът, че уж се води някаква битка за справедливост, че не сме се предали съвсем! Но от тези жалейки вече ни се повдига. Схемата е ясна! Идва твоята партия (твоят човек) на власт, метлата измита заварените началници, правят се предизвестени конкурси, спечелват се от нашите хора и хоп - събуждаш се голям шеф. Дали ставаш, дали не ставаш - няма значение! Важното е да си правилният човек, а не подходящият. Това образование, квалификация, специализации, опит, езици, награди, признания, са все празни полета в CV-то. Най-важната графичка е друга, знаем я. Може също така човекът, въпреки всички, на пръв поглед неблагоприятни, обстоятелства около назначението му, да става! Да е правилният, да е подходящият, да е точният, да се развие като чудесен професионалист и началник. Макар това да е изключение, а не правило. Но и то е без значение, защото когато неговата партия загуби властта, следващата хваща метлата и изобщо не й пука дали някой става, или не става.
И това е моментът, в който воплите стават неуместни.
Щом вие така и ние така! Ужасен модел - съсипващ, стресиращ, депресиращ - модел, който идеално обслужва партийните цели и централи, но не и обществения интерес. Също така е очевидно, че в огромна част от случаите партиите нямат избор - въртят до втръсване едни и същи лица. (Пазарджишко също не остава по-назад!) А между тях има вече дотолкова дискредитирани лица, че дори кучетата ги знаят. Само не и този, който ги избира и назначава! Уж, де! Разбираемо е. То нормален човек вече трудно ще се хване с политика. В мазните борби има повече коректност (и правила), отколкото в политическия живот. Така че, вече живеем за изключенията. Току проблесне някое лице (личност), изказване, позиция, фраза дори ... И после тръпнем - кога ще му извадят кирливите ризи. И като ги извадят (няма друга опция) не знаем да вярваме ли, или да не вярваме! Ами то като ти го повторят 100 пъти, дори да не вярваш, почваш да се съмняваш. И това стига! Знаем, че ни манипулират непрекъснато - безотговорно, безскрупулно и користно, ама нали човек все в нещо трябва да вярва.
Освен във верността на съпруга си, разбира се?!
И ще кажете, уважаеми читатели: И какво сега, изход няма, така ли! Да лягаме и да мрем, щом ще става все по-лошо?! В никакъв случай! Изход винаги има. След като вече има създаден ред и той бавно и полека се превръща в манталитет (свикваме и не ни прави впечатление), да намерим в него поне милиграм рационалност и да го използваме, за да спасим, каквото е останало за спасяване. Един пример с позната практика от соца, която допускаше в конкурса за големия началник на второ място да се класира някой, който става (най-добрият от явилите се, всъщност). И той да се назначи като заместник, та да има кой да върши работата. И като мине метлата при следващите избори, поне вторият ешалон да остане и добрите практики, модели и постижения да се съхранят. Може и да изглежда комично, ама все е някакъв вариант.
Та тези дни три въпроса мъчат политическата класа, та и цялата ни будна общественост:
Кой? Как може? и Кога?
Кой бил предложил Делян Пеевски за шеф на ДАНС? Ей, колко хора си признаха и пак не мирясват. Мене този въпрос изобщо не ме вълнува. Плюйте ме, колкото си искате, заради заспалата ми гражданска съвест, но аз бих попитала друго: Как стана така, че с тази личност ни занимават от сутрин до вечер. С него лягаме, с него ставаме. На мен поне ми писна! Макар че си имам просто обяснение и мога сама да си отговоря. Има много пари, човекът, купува си когото и каквото му трябва и прави каквото си иска. Щом системата го позволява, значи може. И като гледам какво писмо е написал тези дни до медиите, свят ми са зави. Та той е връх на интелекта човекът, какво искат от него! Е, казват някои гадни скептици (като мен), че не може сам да го е писал, а тези които са го сътворили, са попрекалили с художествената форма, ама ... ние какво разбираме?!
А на въпроса кога го е написал - минути,
след като е излязло решението на Конституционния съд ли?
да кажем, че това са най-лесните отговори. Питайте, който си искате ПР - стига да ви е приятел, и той ще ви открехне! Пишат се два варианта, скъпи читатели - за успех и за неуспех и се пуска, който трябва. Ама, плащало се двойно. Голяма работа! Нека и интелектуалците спечелят някой лев, та поне да сменят 20-годишните си коли с 10-годишни. И те са хора, и те имат своите суети, страсти и неволи. Аз ли не знам! И да не си помислите, че аз съм го писала. Не, не, не! Аз пиша без пари, защото си имам предостатъчно. И толкова обичам 28-годишната си кола, че не бих я сменила за нищо на света. Но виж ... бих отскочила до Ирландия, за да видя Дъблин (родното място на Джеймс Джойс), например. Пак толкова ще струва. Ех, суета човешка! Продавали се били интелектуалците за жълти стотинки! Изобщо не е вярно! Факт!
И ще кажете: Какво стана все пак с 12-тата заповед. Ами, ето я, простичка е:
Не злорадствай! Днес може да е някой друг, утре може да си ти.
Ама, може и да не си. Кой знае? Може би само Дяволът. А той винаги, винаги дебне зад ъгъла на някоя невидима къща. Така че съчувствай, игнорирай, подминавай, заклеймявай, сърди се, протестирай, но ... не злорадствай!
И в допълнение: Не пожелавай жената на ближния си, нито мъжа му, нито колата му, нито ослицата му, нито любовницата му, нито апартамента му, нито вилата му в Паталеница, нито поста му. Защото утре някой може да пожелае твоите.
И да ти ги вземе.
Мариана Бойрикова
Тази страница е видяна: 613
