Най-новата книга на журналиста, драматург и писател Александър Урумов носи странното заглавие "Тиква! Ботаника на чувствата". Книгата е на издателство „Витлеем“ и ще бъде представена в Пазарджик на 04.04.2013г., в галерия "Г. Машев", от 18:00 ч.

Александър Урумов е роден през 1969 г. в град Брацигово, завършва българска филология в Софийския университет. Първата му книга „Исус Христос – власт и политика”, излиза през 2002 г.
През 2009 г. се появяват „Приказки в края на времето” – първият му сборник с къси разкази, отличен с награда в Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет”.
През 2010 г. по негов текст е премиерата на моноспектакъла „Лалугер”. Пиесата е играна повече от 100 пъти, има няколко награди, сред които „Чудомир”, както и престижна номинация за „Аскеер” за постижения в театралното изкуство.
„Малкото име на дните” (2011) е вторият му сборник с разкази.
„Тиква! Ботаника на чувствата“ е най-новата му книга – тя е сборник със 100 къси разказа, в които ясно преобладава съвременната тематика. Авторът си е поставил за цел никой от разказите да не надхвърля един лист. „Исках да са къси и силни – като ароматно сутрешно еспресо, споделя той.
Ето какво разказва Ал. Урумов по повод на най-новата си книга: „Всеки един от тези сто разказа стигна до сърцето ми по свои пътища. Като парченца хляб, изпуснати от излитащи гълъби. Като споделена болка на приятел. Като спомен от детството, който те води за ръка в съня ти. Исках всички разкази да бъдат къси – като късо еспресо, което кара сърцето да бие и кръвта да пулсира във вените. И затова внимателно изпитвах всяка една идея в сърцето си – наистина ли е достатъчно вълнуваща, за да й посветя себе си и да имам смелостта да я предложа на читателя? След това започвах усърдна работа върху всяка думичка от текста – в късите разкази не може да има дори и един случаен знак, да не говорим за нещо повече. Така че беше тежък изпит – и за думите, и за автора. Прецизно подчинявах всеки жест в служба на действието, внимателно обвързвах монолозите с характерите на героите, постоянно се питах – достоверно ли е всичко в тази художествена действителност? Истински вълнуващо ли е? И докато работих върху тези искрящи от пъстроцветни емоции истории, аз изведнъж разбрах, че чувствата, даже и състоянията на човека, са като растенията.
Флиртът е люляк. Страстта е роза. Глухарчето е носталгия по детството. Любовта е бял трън – цвете от семейство Сложноцветни. Завистта е тъмен бръшлян, скривалище на гущери. Надеждата е кокиче. Властта е канабис – упойваща и доходоносна. Хортензията е праг на селска къща. Безразличието е троскот – невзрачен и упорит удушвач с дълбоки корени. Суетата е нарцис. Егоизмът е еделвайс. Теменужката е свян. Цикламата е сън. Хризантемата е сбогуване. А също и чемширът. Здравецът е първолак.
И така, всяко растение от човешката ботаника на чувствата намери в тази книга своя дом. От тиквата, та чак до белия трън. И всички тези разноцветни емоции се превърнаха в сто къси разказа. Къси като заешки опашки. Къси като детско лято. Къси като жълтото на светофара. Къси като паметта на обществото. Моята лична поука е следната – късият разказ е пряка, но за сметка на това тясна и стръмна пътека към сърцето на читателя. Решиш ли да тръгнеш по нея, трябва да си упорит и безкомпромисен. И да си сигурен, че Бог ти е на помощ! А какво общо има със всичко това тиквата, та толкова царствено се е наместила на трона на заглавието? Това остава за читателя. Приятна разходка във вълшебния ботанически свят на чувствата!“


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините