Гордост, лъжи и предразсъдъци
Имам си две любими държави - Германия и Великобритания. И тъй като за Германия многократно съм  писала, време е да обясня защо толкова си падам по англичаните (ингилизите, по Вазов). Не само поради факта, че това е родината на най-гениалния измежду гениите на перото - Шекспир, както и на най-великия монарх - кралица Елизабет Първа, на двама от най-мъдрите и влиятелни политици в Европа - Чърчил и Маргарет Тачър, на великолепната, едновременно класическа и винаги модерна Джейн Остин, на онези сладури „Бийтълс”, на най-тъжния клоун на света и велик актьор Чарлз Чаплин. Не само и защото там се намира едно от най-загадъчните места на планетата - Стоунхендж или заради прочутата, възпята в толкова произведения на изкуството, гъста лондонска мъгла, из която продължава да броди аристократичният, леко отегчен, но винаги нащрек, детектив Шерлок Холмс, още по-малко (или повече) заради невероятния чар и перфектно произношение (British English) на онзи плейбой от култовата лента „Четири сватби и едно погребение” Хю Грант. Разбира се, и поради  всичко това, но най-вече поради и заради един дребен, на фона на гореизброените явления, но за мен много важен детайл - 

британското чувство за хумор -
претенциозна, но и ужасно симпатична смесица от жлъч, (само)ирония, интелект, надменност и приятни маниери (а ла Оскар Уайлд).
Та, в тези предпразнични дни научаваме за най-разнообразни настоящи и предстоящи, разпускащи тялото и душата инициативи и мероприятия. И докато, да речем, българското - „99 дни ядене и пиене” цели основно телесни занимания и упражнения, то британците заложиха безспорно на умствените такива, с шампионата „Голямото надлъгване”. В Северозападна Англия, в един уютен провинциален пъб, си дали среща лъжци от цял свят. Състезанието очевидно е било доста напрегнато, тъй като кандидатите разполагали само с по пет минути, за да разкажат история, пълна с брадати лъжи. Дори си имали спонсор - местна пивоварна, която пуснала

специална бира с марката "Най-големият лъжец на света".
Със сигурност е било голям купон, но е време да обясня защо ви разказвам всичко това, че пак се отнесох. Една приятелка все ме критикува, че й било по-лесно да познае кой е убиецът още в първата глава от мистериите на Агата Кристи, отколкото по въведението на моите текстове да разбере какво ще се случи накрая. Затова  - към завръзката. Според правилника, в шампионата нямали право на участват единствено политици и юристи, тъй като те щели да имат „нечестно предимство пред останалите поради професионална деформация”. Такаааааа! Дойдохме си на думата. И за да се впишем в контеста на престижното британското мероприятие, предлагам кратък и абсолютно непретенциозен дайджест на най-опашатите лъжи на годината в БГ. Оставям настрана онези юристи (по-горе), защото тях не ги познавам, а тези, които познавам са почтени и уважавани хора. Так че на мушката, уви! остават пак само политиците.
А ето и Топ 5 на брадатите лъжи на годината (за повече няма място).

Номер едно!
Не знам дали се прави класация за Фраза на годината, но аз вече си имам фаворит. И това е финансовият ни министър. Ето какво каза той наскоро: „Повечето българи едва ли смятат, че живеят по-добре, но данните показват, че живеят по-добре”. Тази констатация тотално преобърна представата ми за собствената ми интелигентност. Но не чак дотолкова, че да не мога да преброя колко продукта имам в хладилника, колко нули в кредитната карта, кои празници отбелязвам и кои игнорирам, с каква дневна издръжка живеят децата ми, (студенти) колко пари месечно дават старите хора в семейството ми за лекарства и колко им остават за оцеляване, колко стаи в жилището си отоплявам и с какво ... Освен това смятам за малко неуместно някой да прави тази преценка вместо мен. Поне това да ни оставят. Да не сме някакви дебили! Защото зад култовата фраза прозира друго: Абе, нагли лъжци! Знаете само да мрънкате, мързи ви да работите и криете парите си в буркани! И е прав човекът! Че живеем добре се вижда най-вече от стотиците километри пътища и магистрали, които се построиха и ремонтираха. Напълно сериозна съм! Истинска магия! Караш си Ладичката (или 30-годишното Ауди) по новата магистралка, обаче, как се чувстваш?! Като с Ферари! Та затова под Номер 1 в класацията на лъжите тази година се нареждаме ние - народът. Лъжем, че живеем зле, а всъщност си живеем отлично.

Номер 2
Понеже по върховете е проветриво, а и току свърши нечий мандат, отвреме навреме ставаме свидетели на прелюбопитна процедура - търсене на Човека. Я за главен прокурор, я за министър, член на Конституционния съд, някоя агенцийка, дирекцийка и т.н. Има, не е като да няма. И се започва ... Търсят уж най-добрите, ама като ги извадят под прожекторите - замирисва. И защо, моля ви се, се кандидатират, като си знаят кирливите ризи!? Ами, сигурно защото на тях те им изглеждат като снежнобяло пране! За едни черно, за други бяло, за трети - НПЦ (напълно подходящо за целта.) Та това е Лъжа №2 на годината. Лъжат ни, че търсят най-добрите, а всъщност търсят подходящите - послушни, безпринципни, с изкривена представа за истина и ценности, податливи на изкушенията на властта. Е, сигурно не всички са такива, ама вече не знаем как да отсеем добрите от лошите! На никой и на нищо не вярваме!

Номер 3
В цял свят се говори за съкращения, свиване, намаляване, замразяване, реформиране. И в БГ също. Обаче! Държавната администрация не само не се сви, ами и се поразшири даже. То няма и как иначе! Такива са законите на административната популация. Колкото повече чиновници, толкова повече чиновници! Мултиплицират се. А и нали това е най-сладкото място за назначаване на съпратийци, роднини и приятели. Ама имало било конкурси. Хайде стига! Видяхме ги! Поне в Пазарджик. Но за едно нещо не излъгаха - цяла година говориха затова, че може и да има, може и да няма бонуси за пенсионерите и познаха. Няма!

Номер 4
Премиерът заспал на едно много престижно събитие. Голяма работа - случва се. Уморил се, скучно му било, не разбирал езика ... Малко е срамно, наистина, но пък си е човешка слабост, не е престъпление. Ама да се опиташ да омаловажиш случилото се като излъжеш - гледал бил надолу и си пишел нещо - освен че е поредният ПР-гаф, е и абсолютна простотия. Не че разбирам много от пиарски работи, ама съм чувала, че има 2-3 прости правила, които трябва да се спазват. И едното от тях гласи, че понякога дребните лъжи са по-вредни и от големите. Защото големите някак по-леко ги приемаме. Като например параметрите на сделката за „Южен поток”, истината за бъдещето на новата ядрена централа, фалита на Кремиковци, продажбата на БТК и още много други подобни, както и сума ти лобистки действия, благодарение на които хиляди „скъпи сънародници” изхвърчаха на улицата и напълниха тефтерите с вересии. Политиката си е политика. Но Алчността е над всичко.

И ... Номер 5
Нещо и от Пазарджик. Малко символично е, защото при нас лъжи и издънки няма. Каквото каже кмета - това е! Отделен въпрос е дали това, което казва ... Но не! Спирам, защото пак ще ме обвинят, че се заяждам. Наскоро един суперфен на най-успешния пазарджишки кмет на всички времена ми каза през зъби да си налягам парцала, защото всички харесвали градоначалника, само аз не. И понеже и на мен вече взе да ми писва, реших да го послушам. Ето, спирам! Но все пак ще отлича с нещо и любимия град. В началото на седмицата падна първият сняг, ама не си беше точно първи сняг, защото натрупа има-няма 2 см. На сутринта, обаче, отварям медииите, чета и не вярвам на очите си. От администрацията съобщили колко добре било организирано снегопочистването. Взех да си търкам очите, излязох навън и пак погледнах - сняг няма. И като идвах на работа пак нямаше. Беше заледено тук-там, ама сняг Nein! No! Nichts! И много се разтревожих за себе си, естествено.

Ако го е нямало как са го снегопочиствали
„организирано,  синхронизирано и успешно”?!

И стигнах до извода, че най-вероятно съм луда. Няма друго обяснение. Наистина в родата засега няма други такива, ама нали все отнякъде трябва да се започне.
Накрая, като за последно, да отбележим и събитието на годината за Пазарджик (по моята си класация). Бих го нарекла „Откриването на годината”. Преди години двама бивши кметове леко се поскараха кой е изградил булевард „Иван Шишман” - един го започнал, друг го завършил, пък и открил, та сигурно заради подобни възможни дрязги сегашната власт измисли откриването на части, етапи, елементи, сегменти и отсечки. Много практично. Има за всички. Предишният кмет пък направи едно презабележително откриване - на паркинг. Ама не подземен или многоетажен, а най-обикновена площадка с асфалт около 300 квадрата, разчертана с блажна боя и два реда синджири за ограда. Не беше за вярване, че

за подобно нещо може да се събират медии
и да се отразява като събитие, ама се отрази. Настоящият кмет, обаче, многократно надмина предшественика си като последователно откри Асансьор, Пейка, Чешмичка и Фасада. При последното дори предупреди, че ще се работи и по западната страна на сградата, обект на церемонията, а после и по покрива (за което - Браво!). Но след като е имало откриване на Фасадата, разбира се, че същото трябва да се направи и за другите части. За западната страна - лесно! Официалните лица лееееко ще се преместят вляво и готово, ама за покрива ... сложна работа. А и, както е печално известно,  Карлсон вече не живее на покрива. Така че човек с перка на гърба няма да има. Но пък аз имам идея как това да стане и без него. Идват три коли на Пожарната, пускат сирените, та да се събере повечко народ и после пускат няколко стълби към покрива. На който му стиска, да се качва. За останалите - илюминации!

И Весела Коледа, скъпи читатели!
Вярвайте в себе си, дори  когато някой ви каже, че сте луди! Може да сте луди, може и да не сте, по-важното е да опазите сърцата си. Затова не пушете (пушете по-малко), пийте редовно хапчетата си за кръвно, не се ядосвайте за бъдещето - я дойде, я - не, яжте прости храни (и по-възможност по-малко), общувайте само с умни хора и ценете старите приятелства - не се знае кога може да ги загубите.
Но преди всичко пазете сърцето си. То не лъже.


Мариана Бойрикова

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините