На 11 май 2012 г. се навършват 115 години от убийството на големия български писател и сатирик Алеко Константинов

В документалния масив на Държавен архив – Пазарджик се пази историята за построяване паметниците на писателя на лобното му място край с. Алеко Константиново и на остров “Свобода” в Пазарджик. Нека отново разгърнем нейните страници....


Част първа

Паметникът край с. Алеко Константиново
   
        Кой според Вас е идеалът за земното щастие?
- Свобода от всякакви условности и задължения.
Коя съдба Ви се вижда най за окайване?
- Да се разочароваш в силата на честността.
На колко сте години?
- На тридесет и една година, шест месеца и двадесет дни.
Кое кръстно име бихте си взели, ако да бихте го избрали сам?
- Пак Алеко, а като псевдоним нещо смешно.
Кой е бил най-хубавият момент от живота Ви?
- Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за “Бай Ганя”...
Алеко Константинов, Из “Моята изповед”

    На 11 май 1897 г., късно вечерта, рикоширал куршум, отправен за Михаил Такев (по това време един от лидерите на Демократическата партия) убива мигновено Алеко Константинов. Мястото е близо до дн. с. Алеко Константиново, на десетина километра от Пазарджик.
    Цяла България, Пазарджик и Пещера обявяват траур. Многохилядно шествие в Пазарджик се покланя пред мъртвия Алеко и с наведени глави хората придружават ковчега, носен на ръце от болницата до гарата. Спомените са на Михаил Пунев, близък на Михаил Такев и са публикувани през 1934 г.
Прокурорът на града ни Хинек Майер, години по-късно ще продължи да разказва, че Алеко е бил “щастливец” и в трагичната си смърт, защото “починал мигновенно, без да усети нараняването... А бледото му и спокойно лице още ми е ясно пред очите...”
През м. септември 1897 г. е построен първият, най-стар паметник на писателя на лобното му място. Не са запазени преки свидетелства, а само спомени около историята на неговото построяване. Михаил Такев възложил на Никола поп Михайлов от Пазарджик (търговец и околийски управител) да организира събирането на средства. Пещерци се отзовават със 140 лв. Останалата сума и откупуването на мястото около паметника е с лични средства на Такев. Проектът е на негов близък приятел, архитект Камен Петков от Пловдив. Изработен е и бюст на Алеко, пазен в къщата на Такев в Пещера, който е поставян на най-горната част на паметника в деня на панихидите, отслужвани всяка година за неговата смърт. Христо Пунев твърди, че и текстът на епитафията на паметника на Алеко е от Такев.

“От Пещерските
         граждане
        на
 АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

        Пътниче!
Предай на грядущето
поколение, че тук падна
 убит от наемни убийци
Поета-писател
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
На 11 май 1897 година.
        Вечна му Памят!”

Тези първи панихиди са отслужвани в присъствието на Михаил Такев и гражданството на Пещера. Спонтанно и искрено, като извинение за стореното и почит към достойнството на човека, творчеството и идеите на писателя Алеко Константинов. Заражда се една традиция, която от 1922 г. в Пазарджик преминава в организирано поклонение. Неин инициатор е Юношеското туристическо дружество “Марица” - Пазарджик. За да продължи всяка година, до днес – 11 май 2012 година.
    Най-новият паметник на Алеко Константинов (какъвто го познаваме днес), построен на лобното му място край с. Алеко Константиново, е открит на 28 май 1967 г. от поета Ламар. Паметникът изобразява фигурата на писателя и е изсечен от бял врачански мрамор. Проектът е на скулптора Александър Занков и художниците – каменоделци Александър Спасов и Недялко Михов. Ръководител на строежа е инж. Александър Коцев, изявен турист. Средствата са осигурени от Общински народен съвет – Пазарджик. При откриването на паметника журналистите отбелязват, че се празнува не гибелта на Алеко, а се чества неговото безсмъртие. Сбъдва се неговата надежда, “Че кога и да е, ще бъда оценен по достойнство...”


Мариана Керезова, гл. експерт
Държавен архив - Пазарджик

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините