„Мъжествен, мускулест новобогаташ” бил балканският идеал за мъж, разбрахме тези дни с известна изненада. И това не е поредната шега на някой майтапчийски сайт, а резултат от сериозно изследване, направено извън Балканите (значи, не е платено от нас, за да ни вдига имиджа). В добавка - „дебел ланец на врата, ключове за „Мерцедес” и два смартфона”. Явлението, наречено с екзотичното, но и стряскащо име „хомо балканикус”, първоначално шокира определена прослойка балкански мъже (оригинала), най-вече заради звученето на първата му част - „хомо”. Но след като стана ясно, че между „хомо балканикус” и „хомо сексуализмус” няма нищо общо, той не само се успокои, но и се зарадва даже.

Заключението, резултат от проучване на една дама, професор по славистика в Йена, обиколи медиите, но не бе посрещната нито с необходимата сериозност, нито с познатия балкански гняв. Позитивната страна на това заключение е, че докато в другите страни вече дискутирали дали мъжете им не са станали твърде срамежливи и нерешителни, за нас този въпрос въобще не стои. Е, и нашичкият си е все още малко срамежлив - срамува се да мие чинии (и прозорци), да кавалерства, да носи цветя на 8-ми март, да помага в домакинската работа или за домашните на децата, да ходи на родителски срещи и други подобни „мекушави” действия. Но ако трябва сериозно да обобщим -

Затова предпочита да го наричат „пич”. Макар и филолог, не бих се задълбочила в етимологията на тази, иначе любопитна, метафора, защото съм убедена, че българският мъж (за балканския не знам) е такъв, какъвто го направят двете най-важни жени в живота му - майка му, при която живее до късна младост, и съпругата му, която може и да изхвърля боклука, и да му прави салатка за ракийката, но си го харесва. И лека-полека (доколкото може) го превръща в джентълмен. Така че,

Но, по този въпрос, каквото и да се каже, няма да е на 100% вярно, така че продължаваме с друга тема. Например с това какво представлява „хомо италианикус”. Защото в онова изследване се твърди също, че балканските мачовци харесвали „сочна гръдна обиколка и минималистично облекло”. Дали само балканските?! Група жени от малко италианското градче поискали да бъде уволнена учителка от детската градина, защото изглеждала като фотомодел! Проблемът може и да изглежда дребен, ама хич не е, тъй като може да се превърне в опасна тенденция. Преди много години един велик руски писател (Достоевски) написал, че „красотата ще спаси света”. Сигурно е искал да каже човекът, че красивото (във всичките му форми) ни прави по-извисени, мъдри, спокойни и благородни.

Нали не си представяте, че някоя от въпросните дами ще си пусне мъжа да прибира детенцето от градината?! Ами, слабички са им ангелите на повечкото, какво да ги правим! И за да не стане заразителен този пример  - да вземем да си гоним красавиците и от други места (някои може да го вкарат и в местна наредба), по-уместно би било, ако всяка съпруга се опита да бъде достатъчно красива (и мъдра), та да задържи този толкова специален мъж. За радост, пак един мъж - кметът на друго италианско градче, поставен в идентична ситуация (жените там поискали да изгонят красива барманка), мъдро отсъдил:
И за тези ситуации са виновни мъжете, а не жените. Ето ви соломоновско решение! Който мъж не се справя с подобна „провокация”, да хваща пътя. Почти естествен подбор за силния пол със слаби ангели.
А ако следващата новина ви изглежда идентична, нека уточним, че тя се намира на противоположния полюс. Индонезийката Джина Пуспита заменила кариерата си на самолетен инженер с мисията да проповяда исляма и така да помага на жените да имат щастлив брак чрез пълноценен секс. Тя дори основала клуб „Покорни съпруги”, в който обучавала младите жени в едно основно правило - пълноценен сексуален живот като начин за справяне с проблемите. Жените трябвало да се грижат за комфорта на съпрузите си като готвят, сервират, чистят и се грижат за децата, а в леглото са виртуозни. И ако се наложи, щедро да ги споделят с други жени. Макар явлението да не се приема добре дори там, защо отразява радикализирането на Индонезия, на нас ни остава просто да заключим: Ей, шарен свят! А в него, оказва се,

Но, както казва един мой приятел: „Да се оправят, бе! Теб, пък, какво те засяга?” И правилно! Нито съм красавица, нито ставам за подобен клуб. Къде ти! Направо тръпки ме побиват! Затова продължавам с друг наболял проблем, който на пръв поглед може и да изглежда лесничък за оправяне, ама не е - излишните килограми. Аз ли не знам какво е битка с тях?! Още се чудя как съпругът ми не отказа да се ожени за мен, след като видя  майка ми и баба ми - иначе много умни жени, ама ... едрички! Та, тези дни с радост научаваме, че е изобретен умен говорещ хладилник. Нарекли го "Smart Refrigerator" (нещо като смърт чрез глад). Програмираш си в него индексите - тегло, височина, пол, възраст и колко искаш да отслабнеш, а той сканира продуктите, които слагаш вътре и определя кое може и кое - не!

Значи, отварям си аз хладилничето със скромното намерение да си отчупя само едно мъъъъничко парченце шоколад и изведнъж режеш електронен глас ме стряска: „Я, зарежи шоколада, дундо, и вземи едно киви. Като ти гледам индексите и това ти е много!” Шок и ужас! И всичко това за 2000 долара. Та аз за толкова пари ще стана като Кейт Мос! Ще мина и без тъпия им „Смарт”. И старият „Зил” ми върши работа - 30 годишен е, но нито говори, нито сканира, нито подвиква - дори понякога работи. Истински джентълмен!
Но е време да минем към по-духовни теми. От далечна Япония долетя също интересна новина. Не знам дали радиацията там не е попрескочила Фукушима, (за това предположение се извинявам), но направо не е за вярване, че подобно нещо може да се случи, дори в 21-век. Японците луднали по певица, която

Става въпрос за компютърно генериран образ, който се прожектира на сцената. Дори си има име - Хацуне Мико. Често казано, не ми пука как се казва - Хацуне, Калцоне, Мичоне или Шогун. Можеш ли да припадаш по илюзия!? На всичкото отгоре да му ходиш на концерти на това НЕЩО. Един фен дори споделил, че от вълнение не могъл да заспи преди концерта й. То и аз не можах! Прав е бил мъдрият Мойсей да върти народа си из пустинята, докато и последните, родени в робство, умрат, та другите сами да изградят царството си. И ние така! Когато всички нормални, които още четем книги, пресичаме на зелено, плащаме си данъците и правим разлика между мотор и мотика, умрем, другите спокойно да създават новото общество. По-рано много исках, като се преселя на оня свят, да си имам горе едно прозорче, та да си надничам отвреме-навреме ... Ама ... май вече не искам!

Местните избори в град Констанц са пред провал, защото нямало нито един кандидат за този пост. И то при заплата 10 000 евро!, служебно жилище в сградата на кметството и съвсеееееем малко работа - градчето се намира в изключително просперираща провинция, няма дългове и безработица, но си има бол туристи (средновековен град), плюс отлични приходи. На всичкото отгоре е колкото Пазарджик. Сигурно затова заглавието от техен вестник, „Никой ли не иска да стане кмет?”, направо ми разби сърцето. Така че, мили съграждани, заминавам. Не можем да оставим братята-германци в беда. Знам горе-долу немски, имам много приятели там, а и обожавам старите сгради. Но обещавам - никакви паметници, национални награди за литература, пейки и фонтани за Гинес, изкуствени цветя по стълбовете, гуми на кръстовищата, няма да мия улиците с шампоан (ще разсърдя зелените),

ще я карам мирно и тихо. А основният ми управленски принцип ще бъде: По-добре никакво решение, отколкото грешно. Пък може и втори мандат да изкарам. Без да влизам в историята, де!
Ами, това е! Ако през май ме няма в „Па-медиа", там съм! Тъкмо някои хора ще си отдъхнат от мен. Други с удоволствие ще ми теглят по една. Е ... на някои може и да им липсвам! На тези, които въпреки всичко не са загубили чувството си за хумор.
Защото за разлика от гениалния Достоевски, аз смятам, че не красотата, а смехът ще спаси света.
Дори да е смях през сълзи.

Мариана Бойрикова
 


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините