Д-р К. Тренчев: Хората на "Подкрепа" писаха история и я писаха с чисти ръце
Синдикалният регионален съюз "Подкрепа" тържествено отбеляза 30-годишния юбилей от учредяването на организацията в Пазарджик. Сред гостите бяха почетният президент д-р Константин Тренчев, президентът Димитър Манолов, областният управител Стефан Мирев, председатели на федерации и регионални съюзи на "Подкрепа", областният координатор на КНСБ Александър Шопов, представители на държавни и общински институции в Пазарджик, бивши и настоящи председатели и активисти на синдиката.
Председателят на СРС "Подкрепа" - Пазарджик Никола Минчев поздрави синдикалистите и гостите с юбилея и предостави думата на д-р Константин Тренчев, който в приветствието си каза:
"Уважаеми бате Кольо, така сме свикнали да го наричаме, уважаеми г-н президент, братя и сестри, този месец ми се наложи на много чествания да бъда, и навсякъде ме дърпаха да кажа нещо, включително и тук на интервюта. И едно младо момиче, което гласят за журналистка, и се надявам, че ще стане, ме попита какво си спомням от митинга, който беше на острова, далечната 89-а година. Говорил съм на толкова много митинги, че конкретно не мога да си спомня, но в общи линии говорехме едно и също тогава: това, което говорехме и което хората искаха, бе една друга държава, една държава, в която не се страхуваш какво говориш, една държава, където можеш да пътуваш, където си искаш, една държава, където можеш да си купиш, вместо да чакаш по няколко месеца, да не кажа, че за някои неща се чакаше с години, една държава, където няма жителство - можеш да живееш, където искаш. Да, тези неща в общи линии станаха. Тъй като много се честваше СДС тези дни, нямаше как да не присъствам, все пак аз съм един от седемте основатели, често казвах следното: Това, което ни обединяваше, защото не само "Подкрепа" искаше другата България, всички я искаха - беше една голяма мечта да живеем в една прекрасна държава. Това, което ни разединяваше, беше как да го постигнем. Всеки имаше различни рецепти. Ние обаче сме единствената организация, която оцеля. Искам най-честно да ви кажа - изобщо не знаехме с какво се захващаме и какво да правим. Изобщо! Явно "отгоре" са дали едно рамо да хванем един път, който позволява след 30 години да сме в тази зала. Няма как да е минало без намеса "отгоре". Поне аз в това съм убеден. Всички други са спомен. Което не е спомен, но отива да става спомен, е създадено след нас.
Сега, когато съм свободен и имам и времето, си казвам: Добре, някои неща не можеха ли да са по-иначе? Сигурно е можело. Толкова сме можели - толкова сме направили, това казах на това младо момиче отвън. Но аз имам чувството, че поне в огромната си част хората на "Подкрепа" писаха история и я писаха с чисти ръце. Защото виждате какво е. Разбирам да има партии, други организации, да кажеш: Е, виждате ли - колко са супер, колко са готини. Всичко е разпад, корупция, злоба, завист. Не може така! Не може така, разберете! Ако ние не променим, тези неща, честно казано, не съм оптимист за държавата. Разберете, че трябва да си прощаваме, трябва да се обичаме, защото е казано: "Ако любов нямате помежду си - нищо нямате". Не знам как може да се промени това, но... Младите заминават навън, тук оставаме по-възрастните, пенсионерите и така нататък. Това не е добра основа за една държава. Не искам да звуча на празник песимистично, но за съжаление, колкото и да се мъча, не мога да изсмуча някакъв оптимизъм от пръстите си.
Тъй че, това, което аз искам е - първо, "Подкрепа" да ме надживее. Що се касае до синдиката, разберете - хората щяха да работят по 15 часа и какво ли още не. Това е постигнато с невероятни битки от ваши колеги. Всяка година има убити синдикалисти. Тази борба продължава в целия свят. Защото има две страни в трудовия процес - единият го организира, инвестира, търси пазари - другите работят. Единият без другият не могат. Ама на нашите капиталисти какво да им кажем. Изглежда, трябва да си изживеят всичко - поне век, за да станат нормални. Последната дивотия беше с болничните. Не може такова нещо. Разберете, всичко е постигнато с борба. Защото другата страна не желае нищо да дава. Нищо! И между нас са политиците. Те пишат правилата. Те тренират за работодатели. Те не тренират за синдикалисти. Това, с което ние ги плашим, е нашата сила, която идва от многобройността ни. Те не се плашат от друго. Те не се плашат нито от мен, нито от Митко. Те се плашат от хората, които са зад нас. А когато тези хора са много, и Горнобанската танкова бригада не може да ги спре. Така че, пожелавам, да можем да се видим и на 40-ата и на 50-ата годишинина, това зависи от друга сила, но и тогава да можем да се гледаме в очите. Защото вече всеки подозира всеки. Всеки не вярва на всеки. Не може да е така. Просто така се самоизяждаме вътрешно. Тъй че, аз пожелавам да има още много годишнини. Пазарджишката организация я чувствам много близка и заради това, че детството ми е минало на 30 километра от тук. И, батe Кольо, нека Бог да ви благослови!"
Президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов сподели, че слоганът "Синдикатът, донесъл свободата" е подарък от посвещение на журналист към негова книга, който отговаря напълно на истината."Защото "Подкрепа" беше синдикатът, донесъл свободата. Тогава, когато някои от днешните ни критици се криеха зад партийните си книжки, а някои днес още се крият зад партийните книжки на бащите си, но си позволяват да ни критикуват, ние се опитвахме да обръщаме света с хастара наопаки", припомни Манолов.
Той заяви, че хората от "Подкрепа" няма да позволят да посегнат върху вече извоювани права, като това за болничните. "Това, което ни чака, ще бъде същото, което беше вчера, което беше и онзи ден. Братя и сестри, дръжте здраво дървото, защото то е най-добрият учител", призова президентът на синдиката и пожела много успехи на организациите от Синдикалния регионален съюз.
Приветствия отправиха и председателят на Миньорската федерация към КТ "Подкрепа" Владимир Топалов, на синдикалната организация в "Асарел Медет" Николай Попниколов, който поднесе като подарък символа на Панагюрище - копие на Панагюрското златното съкровище, председателят на СРС-Пловдив Атанас Кръстев, директорът на РУО Валентина Кайтазова, омбудсманът на Пазарджик Георги Шопов, директорът на "Бюро по труда" Пазарджик Дочка Димкова. С приветствен адрес кметът на община Пазарджик Тодор Попов отправи пожелания за здраве и успехи в професионален и личен план, отбелязвайки, че през годините организацията е доказала, че защитава тръдо и непоколебимо правата на своите членове.
В приветствието си областният управител Стефан Мирев подчерта, че юбилеят на организацията е свързан с живота и делата на изявени личности в региона, които са достойни за почит и уважение. "Синдикатите са барометър за всяко общество, за успешно провеждана социална политика, за участие в процеса по тристранно сътрудничество и въобще за всички реформи в публичния сектор. Вярвам, че и занапред вие ще отстоявате принципите на демократичност и справедливост, на базата на които е създадена и вашата организация. Ще продължавате да защитавате правата и интересите на вашите членове. Искам да благодаря и да поздравя ръководството на КТ "Подкрепа" в Пазарджик за активното участие в Областния съвет за развитие, в Областната комисия по условия на труда и в Областната комисия по заетост. Вярвам, че това сътрудничество и добро взаимодействие ще продължи и занапред. Пожелавам на всички вас и на вашите семейства много здраве и успехи, но най-важното - бъдете все така задружни и обединени!" Това пожела Стефан Мирев и поднесе на Никола Минчев "Почетния плакет на Областния управител".
Ярки моменти от началото през далечната 1989 година припомниха част от учредителите на първите синдикални структури на "Подкрепа" в Пазарджик - Спас Спасов, Сладицвят Николов и д-р Иван Колчаков.
"Сред организаторите на митинга в Пазарджик на 3 декември 1989 година единствената организация бе вече създаденият Независим профсъюз "Подкрепа", припомни Спас Спасов, а д-р Иван Колчаков сподели как е организирана първата синдикална секция в Клиниката по анестезиология на Пазарджишката болница, когато от всичките 35 медици там 20 са се записали като учредители на синдикалната секция.
