„Аз много обичам живописта, в нашата къща имахме толкова ценни картини. След бомбардировките, каквото остана, съм го запазила. Като видя живопис и художествена галерия, съм много развълнувана” – с това започна Стоянка Мутафова и благодари за поднесените от почитател кокичета, които ѝ миришели „на истинско, на земя”, след което се унесе в спомени за театъра в Пазарджик, за театрални постановки, за колеги, „повечето от които ги няма, ама ей на, аз съм по-голяма от тях, ама още ме има” и се смее. И цялата зала се смее. „
Играя още на сцена и се радвам на това, нямам намерение да се отдръпна, като някои мои колеги, така де, всичко става, ама аз няма да се дам толкова бързо” и пак се смее. Усмивката не слезе от лицето ѝ и не случайно почитателите ѝ се интересуваха как е запазила духа си такъв, а тя уж започва да отговаря, но има толкова много да каже, че се налага Муки да я спира, за да има време за повече въпроси.
Огромен интерес засвидетелства пазарджишката публика към биографичната книга за нея с автор Мария Грубешлиева –
всички донесени в Пазарджик екземпляри от третото издание бяха изкупени още преди началото на срещата със Стоянка Мутафова. Тя прочете няколко откъса от книгата и видимо се вълнуваше. За майка си каза, че не могат една без друга, но и не могат една с друга –
„защото сме два остри камъка, два силни характера, две жени със собствено мнение, ние страдаме, ако се разделим за няколко часа”, а по –късно сподели още, че да, сигурно понякога ѝ е липсвала майката, която да се грижи за дома, но пък е имала майка звезда. А Стоянка Мутафова нарече „звезден миг” раждането на дъщеря си. И макар да се прекъсваха една друга, те вътрешно се допълваха, бяха едно цяло, без да губят личното си обаяние, индивидуалността си.
Водещият на срещата Евгени Боянов прочете уводните думи на Стоянка Мутафова от книгата:
„
На хората, които ще четат тази книга, искам да кажа да вярват в себе си, но не с онази сигурност „аз всичко мога” - не, да имат вяра в качествата си, в работата си, в почтеното си отношение към нея, защото само с почтеност и преклонение пред труда се успява”. И да, тя може да го каже, успяла е, защото е талантлива, но пък и ужасно трудолюбива – да се трудиш на 96 години! Изключителна жена!
Преди дни, отново на сцената на Сатиричния театър г-жа Мутафова посрещна рождения си ден с пиесата „Столетие мое”. „Стигна се до един такъм особен момент, когато избирах с какво да ме честват.
Оказа се, че всички роли вече съм ги изиграла (смее се) и да се повтарям, е, не върви. Чудеха се какво, какво, какво, докато най-после една френска актриса донесе своя пиеса – три пъти по-грамадна от това, когато започнах да я играя. Французите много говорят, те-те-те-те, абе това не е българска работа и съкратих всичките големи монолози и не вярвах много в нея, ама успях да я направя за нас българите, да не бъде съвсем френска…
Аз все се съмнявам в себе си, така съм устроена, такъв ми е характерът, ама стъпя ли на сцената, забравям тези си страхове.” И впоследствие разказа за признанието, получено от Кръстьо Сарафов, за похвалата от него, споделена пред баща ѝ. А че е била за театъра, си личало от детските ѝ години. Стоянка Мутафова разказа как съчинила и разказала на своята леля, че родителите ѝ се развеждат и така разиграла всичко, че никой не поставил под съмнение казаното от нея и за радост на публиката в Пазарджик Стоянка Мутафова пресъздаде комичната ситуация. „Ама как ми хрумна изведнъж, татко избяга с една във Видин…”. А в същото време баща ѝ наистина бил във Видин по работа, та се получил забавен разговор между леля ѝ и майка ѝ по въпроса за пребиваването на баща ѝ във Видин.
На срещата стана дума и за Любо Нейков, и за Парцалев, как може Стоянка Мутафова да го пропусне и за други звездни актьори, с които тя играе. Г-жа Мутафова сподели, че с Любо Нейков ще има още нови роли, макар и малки, но тя не прави разлика между големи и малки и откровено признава, че се радва на всичките си роли. А за Любо Нейков казва: „Много го обичам, много ни е добра компанията, като едно семейство сме. А Любо е много услужлив човек. Той знае, че аз не съм домакиня много, ептен готвачка не съм никаква и редовно се грижи за моята храна. А той откъде разбира, че у нас няма нищо за ядене?! И ей го, пристига с нещо. Той почти ни храни у нас”. И пак се смее, а с нея и цялата зала.
Стоянка Мутафова направи подарък на едно момче от Пазарджик – Кирил Балдев, на 16 години. За неговите акции за събиране на книги и предаването им на читалища в страната сме писали многократно. Подаръкът за него е таблет, но той ще си го получи друг път. Снощи не беше успял за срещата. А пък кметът Тодор Попов направи подарък на нея – селекция отбрани шоколади, които тя ужасно много обича.
Разбира се, срещата завърши с автографи и много снимки, а за финал оставихме част от финалния откъс в книгата "Добър вечер, столетие мое":
"Много често ме питат какви уроци съм научила от живота си, искат ми съвети. Аз съвети не обичам да давам! Но понеже много настоявате, ще кажа два. Първо: не се взимайте насериозно. Кажете ли си: "Успях! Постигнах!" - това е край, това спира развитието. Недоволствайте, търсете, приемайте предизвикателства, опитвайте нови неща! Винаги може и още! Искайте от себе си!И вторият ми съвет е: прощавайте, бъдете великодушни. Няма смисъл да влачите със себе си обиди, разочарования, спомени за предателства. Освободете се от тях, простете и продължете напред!"
