Иконом поп Тодор Митов –  Изповедникът на Левски

  Иконом поп Тодор Стоянов Митов - Изповедникът на Апостола, е роден през 1836 г. в Пирдоп. Възрожденец и духовник, истински родолюбец, посветил себе си и на учителството, и на свещеничеството, и на борбите за освобождение на поробените си братя, и на уреждане на институциите в младото Българско Княжество след Освобождението. През 1863 г. дългът му на духовник го довежда и в Пазарджик. В продължение на няколко години той е не само свещеник в църквата „Свето Успение Богородично“, но и активен обществен деятел, председател на българската община и защищава нейните интереси пред турските власти. Тук е удостоен с офикията „Иконом“ и остава в града до 1867 г. По покана на българската община в София, иконом поп Тодор се премества със семейството си в днешната ни столица и става настоятел на най-голямата църква в града – катедралният храм „Св. Крал“ (днес „Св. Неделя“), в която служи до смъртта си на 6 декември 1891 г.

  В ранните сутрешни часове на злокобния 6/18 февруари 1873 г. поп Тодор е повикан, за да изпълни свещеническия си дълг и да изповяда Апостола на българската свобода в сетния му час. За случилото се пред бесилото, което, по известията на съвременници и на самия поп Тодор, е било издигнато на мястото, където сега е паметникът на Апостола, разказва в записките си поборникът Иван п. Кършовски. 

Ето записаната от поборника своеобразна лична изповед на поп Тодор Митов:

„В. Левски. Дякон Игнатий“. Литография на Георги Данчов - Зографина, 1888 г. Собственост на Регионален исторически музей - Пазарджик 

  „Повика ме едно заптие да отида да изповядам Левски при обесването му. Отидох заедно със заптието на мястото, гдето щеше да бъде обесен Левски. Там заварих мютесарифина, много турци и войска. Левски стоеше вързан до стълба на бесилката, слаб и бледен, но с поглед смел и остър. Като ме съгледа, че ида, аз хвърлих един поглед към него и в това време, стори ми се, че ми направи знак с очите си. Аз се разтреперах и изтръпнах!

  - Папаз ефенди, ми каза мютесарифинът, иди там, та според вярата ви извършете вашето, като ми посочи към Левски.
  Аз отидох при Левски и като го изповядах, почнах да чета отпусната за случая молитва и когато споменах името „раба Божия Василий“, Левски ме пресече и каза: „Споменувай ме в молитвите си, Отче попе, с името „йеродякон Игнатий“, и след малко мълчание прибави: „Моли се Отче, не за мене, а за Отечеството България!“

  След като свърших обряда, Левски беше вдигнат върху едно буре и окачен на въжето. Преди да бъде избутано бурето изпод краката му, той извика: „Боже, избави България!“





18.02.2017 г.

Пенка Николова, главен уредник
в Регионален исторически музей – Пазарджик

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините