Напоследък, когато ми се случи свободно време, си доставям една тиха приятност, като бродя из смълчаните изложбени зали и разглеждам творбите на художниците. След лежерната пасивност на лятото, Есента избухна с кое от кое по-атрактивни арт-събития. Едно от тях е ситуирано в уютните помещения на галерия "Боев". Кураторът ѝ, Огнян Боев, отдавна е известен като човек с невероятната интуиция да изнамира интересни автори и да организира подобаващо експонирането им. В момента на гостоприемството му се радва живописецът Милко Божков. Макар да нямам ценза да анализирам изкуствоведски творбите на този плодовит и известен не само в Родината ни художник, иска ми се да споделя личните си впечатления от платната му.

     Магично бяла, ведра светлина струи и мами в дълбочините на показаните пейзажи. Изобразена е само Природата, земята и небето в тяхната всеобхватност. Човекът духовно присъства, но визуално го няма и от това усещането е за древна пасторална чистота и непорочност. Няколко платна илюстрират пиетета на Милко Божков към Италия.  "Терра ди Сиена", "Тоскана", "Волтера" са изпълнени с похватите на класическия реализъм, но стоплени от българския светоглед, внушават нещо нашенско, родно.
    Авторът с неподражаемо майсторство и любов рисува дори на пръв поглед прозаични обекти - нива, угар или път край рекичка, но пресъздаденото не се поддава на описание и просто трябва да се види. Трептежът на въздуха и импозантноста на католическите катедрали, на фона на кобалтовото италианско небе също са нарисувани сякаш без участието на човешка ръка. Четката на Милко Божков съумява да предаде дори синевата на хладноста в зимните пейзажи, но и да им добави оптимистично звучене.
    Пред въздействието на визуалните изкуства, думите, даже и майсторски подбрани, са безсилни да пресъздадат замисленото от художника послание. Необходимо е зрителят да посети изложбата, за да види или усети развълнувалото го и да прецени за себе си, доколко показаното съвпада с личната му нагласа. Това събужда или оставя безучастно желанието да се притежава дадена творба, а после вече се намесват социалните реалности, които ограничават възможностите на този ищах. Битува мнението, че тази  "рамка" е доста минимизирана в момента, но за мое приятно учудване експозицията на г-н Божков го опровергава. Червените точки до картините, т.е. откупките, са радостно много, въпреки цените в евро, което подсказва за две неща - повишеното културно ниво на съгражданите ни и неустоимата съвпадимост на множество от произведенията с настройката им. Забелязвам в последно време у публиката една отчетлива девиация на вкуса към  майсторски изобразения реализъм и многобройните откупки на точно такива картини на  Милко Божков доказват тезата ми.
     Излизам от галерията с усещането  за някакво пречистване и панорамите от платната още дълго ще звучат в душата ми. Това не може да се опише, трябва да се види.

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините