Всички обичаме сензациите. Някои повече, други по-малко. Но ако първите се дивят на невероятните случки и събития, които благодарение на медиите достигат и до най-отдалечените кътчета на света, вторите - по-скоро се забавляват. А през тази година сензации имаше - бол. От кралски сватби, разводи и (секс)скандали, до загадъчни (само)убийства на диктатори, които лазеха по нервите на световните сили и нарушаваха спокойствието на народите. Но ако дотук говорим за истинските сензации, в медийното пространство отвреме-навреме се появяваха и други - не толкова световни и не толкова сензации, но пък точно те искрено ни забавляваха и провокираха въображението ни. И тъй като нямаше как да устоим на това изкушение, смело се вписахме и ние в световната новинарска конюнктура.

Съобщение в германската преса за група нудисти, които след упорита борба успели да си издействат правото на 18-километрова пътека в гората (където да се разхождат, както майка ги е родила), само за часове се превърна в сензация. След публикация в местен вестник, находчиво придружена със снимка на две голи дами, само с ранички на гръб, въпросната зона била окупирана от стотици туристи, а броят на „случайно” разхождащите се граждани се увеличил десетократно. Все пак, с типично германска педантичност, властите успели да запазят добрия тон, като поставили табела с надпис:

"Ако не искате да гледате голи хора, не продължавайте нататък”.

Абе, кой не иска!? Особено по-ярките представители на силния пол. Палатки ще опънат, на гъбари и рибари ще се превърнат, като звездобройци и ловци на пеперуди ще се маскират,  само и само да си намерят работа край много специалната пътека.
Ние пък си създадохме (и си отменихме) прочутия чл. 14 - истинска епопея в местното самоуправление, която отприщи бента на общественото мнение „за” и „против” и ни направи световноизвестни. Не че толкова го искахме, ама понякога се случва духът да излезе от бутилката не само заради любопитството на някой си Аладин, а и заради пообъркани представи за морал и толерантност. Но споко, съграждани, скоро ще ни забравят. Ще има  и нови сензация.

Шило в торба не стои. А его, пък - хич!

Почти сензационно прозвуча и една вест от добрата стара Великобритания. След четиригодишно проучване, в Обединеното кралство решили да признаят друидството като официална религиозна практика. В древността друидите са били жреци, които практикували ясновидство и магьосничество. При последното преброяване в Кралството, обаче, се оказало, че 31 000 души са се определили като езичници, от които 10 000 друиди и 6 000 вещици.

Ако съществуването  (самоопределянето) на 6000 вещици
само във Великобритания не е сензация,

какво друго да е! Известно е, че по нашите земи вещици не е имало. Никога! А и да е имало, никой не ги е изгарял на клади, така че поне в това отношение превъзхождаме западните общества. Един аргумент, който (за съжаление) никой политик не се сети да впише в графата „наша гордост”. Но пък днес, който и вестник или списание да отвориш, е пълно с магьосници -  силиконови, чалга, фолк, плеймейтки и всякакви други фурии - постоянен контингент на някои медии. Полуголи или дибидюс голи, те гледат от кориците с премрежен поглед и са на път да превърнат всяка отрудена домакиня във вещица. И тя да яхне метлата. Така че, полека! Хубостта (магията) винаги е била на почит. Но къде ти! Да избереш между Йовковата Албена и Русата Златка

е задача с повече от три неизвестни. O tempora, o mores!

(Извинете невежеството ми, че не посочвам авторство на втората героиня, но нито знам откъде е, нито кой я сътворил).
Сензационна новина дойде и от Аржентина. Директорът на тамошния Център за астрономически изследвания назова точната дата, на която ще ни посетят извънземни - 12 септември 2011 г. Астрономите открили нова комета, зад която видели най-нахално да се скатават няколко летящи чинии. От публикацията не става ясно защо се крият, след като така и така ще идват. Но ако вярваме на един от водещите учени в областта на космическите изследвания, Стивън Хокинг, че когато извънземните дойдат, хич няма да са приятелски настроени, очевидно ни очаква „Войната на световете - 2”!

И слава Богу, че в пазарджишко извънземни няма.

Нито са идвали, нито ще идват (скоро), нито някой ги е виждал. Средният пазарджишки гражданин на подобни измислици не вярва. На него му дай факти. Например, в наше си издание през тази година видя бял свят новината, че общински служители щели да кастрят храстите по еди-кой си междуселски път. Разбира се, че трябваше да ни уведомят. Иначе току-виж сме си помислили, че извънземните са я свършили тази важна работа. Да не мислите, че в тъпата Америка някой казва на гражданите кога служители ще кастрят храсти, кога - клони, кога ще садят цветя и ще ги поливат, кога ще мият улиците със сапун. Така че, всичко трябва да се знае! Е ... не съвсем всичко!
Връх на сладоледа и черешка на тортата, обаче, за тази година, според мен, е едно съобщение на Ройтерс, което цитира президента на Венецуела Уго Чавес.

Според него капитализмът е унищожил живота на Марс.

Ето какво казал този борец срещу световната неправда: „Не би било странно, ако на Марс е имало цивилизация, но може би там е дошъл капитализмът и е сложил край на живота на планетата”. Ей, тръпки да те побият! Не че си падам чак толкова по капитализма, ама да изтрепе цяла планета?! Аналог на толкова важна новина по нашенско трудно бих открила, но все пак се сещам за една. Тъй като на Марс, очевидно, капитализмът е заличил всичко, дето шава, при нас, пък, се наблюдава обратна тенденция - тертипите на комунизма не само трудничко ни напускат (та и хич), но и може да ни съсипят демокрацията. Един нашенски голям началник имаше Рожден ден и „новината” бе подобаващо отразена. Та този градски първенец ни посвети не само в сценария за отбелязване на събитието, но и в празничното меню: „пържолки, ракийка, винце”. Нямаше да му обърна внимание, ако не бях чула как един отруден гражданин, четейки въпросния текст, го придружи със съответния коментар. Не мога да го повторя, защото няма да ми публикуват статията. Същият този „супермъж” (който между другото нарича жените „женски”) дори разкри тайните на един свой уикенд - ловни подвизи в китното родно селце: яребички, пъдпъдъци, зайци - каквото падне. Ех по-първи хора, ех, светски селски живот!

Не че сме очаквали да иде на опера в София
или да прочете някоя книга през уикенда, ама все пак ...

Не остана по-назад и приятелска Монголия. Желанието на монголците и те да постигнат рекорд на Гинес със сигурност ще предизвика уважението на всички пазарджиклии, които все още очакват и ние да влезем там. Местната идея, обаче, направо бледнее на фона на монголската инициатива - 555 бактрийски камили да се надбягват в пустиня в Монголия. От това със сигурност ще излезе рекорд, тъй като в дивата природа имало само 800 от тях. Така че, няма начин някой да събере повече бактрийски камили от монголците и да застраши рекорда им. Опекли са си работата хората. Ние, пък, може и да нямаме камили, но имаме друго!
И така закономерно идва моментът, в който да отбележим най-важното събитие в Пазарджик през отиващата си година. То, освен че беше социално, оригинално, любопитно, весело и екзотично, също така (при подходящ ПР)

би могло да ни отреди място в световните,
по-така, сензации - раздел „сеир”.

В Пазарджик бе организирано и проведено състезание с ромски каруци, официално (деликатно) наречени „превозни средства, теглени от животинска тяга“. То не бяха каруци, не беше тяга, не бяха пилоти на тягата, не беше чудо. Защо, обаче, пазарджишката публика не откликна по достойнство на топсъбитието, ще си остане загадка. Дали защото каруците, пардон, превозните средства, които трополят по полета, шосета, черни и бели пътища, квартали и магистрали, не ни докарват особена гордост, или защото подобна екзотика ни напомня колко все още сме в периферията на цивилизованото европейско пространство ...?! Кой да ти каже! Също така странно, за това ярко явление от нашия обществен спортен живот, беше нежеланието на повечко пилоти на животинска тяга

да се включат и спечелят забележителната награда
от 1000 лв. Забележителна и още как!

Горе-долу толкова получават творците на Пазарджик (и България), когато печелят награди от националните ни литературни конкурси. Може ли един поет, белетрист или преводач (безполезен интелектуалец) да мери муза с животинската тяга?! Не може, разбира се! Нито се е потил на жаркото слънце, нито е гледал кон, нито е ковал каруца. Е, имат си и нашите творци един Пегас, но той нито е точно кон, нито става за състезания - с криле е и веднага ще го дисквалифицират. Освен това, днес го има - утре го няма. Абе, сбъркана работа.
И много други интересни новини имаше през изминалата година, уважаеми съграждани, но няма как да ги споменем всичките. Кой видял - видял, кой не чул - да е чул! И тъй като за съжаление (или за радост) подобни събития не се случват всеки ден, поне да се позабавляваме и посмеем.
Най-вече на собствената си глупост и суета.




Мариана Бойрикова




Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините