Синдикат „Образование“ установи, че грижите за децата със специални образователни потребности в българската образователна система са далеч от необходимите, а заложената тенденция в проектозакона за закриване на помощните училища е геноцид към тези деца и ученици.

  В България съществуват няколко вида специални училища: Оздравителни училища; Училища за деца с увреден слух, с нарушено зрение; Възпитателни училища и Социално – педагогически интернати. Общият брой на тези помощни училища през 2000 година е бил 136, през 2008 е станал 92, а сега той наброява едва 70 училища.
В Европа, след тенденцията за закриване на помощни училища преди десет години, се отчете като неуспешна тази стъпка и сега кипи масово откриване на помощни училища. В България дори не се отчита, че хаотичното и насилствено вкарване на децата с тежки умствени и физически заболявания в масовото училище не само не помага на тези деца и ученици, а им вреди. Но засега няма и намек, че ще започнем да откриваме помощни училища, за да покажем, че мислим за тези деца и погледнем към европейските добри практики.
В Проектозакона за училищното образование не виждаме грижовното отношение на държавата към тези деца, а по-скоро се продължава неглижирането на проблема и няма прекратяване на тенденцията за закриване на помощни училища.
Синдикат „Образование“ категорично не приема закриването на помощните училища и пренасочването на тези ученици към общински центрове. Трябва да се запазят сега съществуващите помощни училища и незабавно да се инициират процедури по откриване на нови специални училища за децата с умствена изостаналост и тежки увреждания.
В Проекта за училищен закон трябва да се заложи и друг важен принцип, който засега не откриваме. Децата с по-леки заболявания, които подлежат на социализация в общообразователните училища, да се обгрижват в среда с най-много 12 ученици в клас или група, за да има ефективност на процеса. Сега няма ограничение за броя на децата със СОП в клас и детето или няколкото деца с увреждания са в среда на 26 и повече ученици. Това е доказано неефективно и понякога генерира обратен ефект.
Друг важен акцент, който не откриваме в проекта за закон, е липсата на задължение за щатове на достатъчно на брой квалифицирани педагози, които целодневно да се грижат за децата в нужда. Европейската практика визира отделен квалифициран педагог за всяко дете със СОП.


                                              Юлиян Петров
                                            председател на СО „Подкрепа“ 

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините