По-късно, по настояване на майка си, която е от Чирпан, завършва средното си образование в Чирпанската гимназия. Определяща роля за музикалното й ориентиране има учителят й по пеене Стефан Камиларов, който открива таланта на своята ученичка и изисква от нея всеки неделен ден да участвува с песен в читалището. "Лиляна беше солистка на гимназиалния и градския хор към читалище "Развитие" в Чирпан. Имаше и самостоятелни изяви като певица. Песните на Шуберт, Моцарт, Добри Христов, руските романси изпълняваше великолепно с блестящия си глас" - си спомня съученичката й Веселина Георгиева – Аладжем.
Лиляна Кошлукова се явява на конкурсен изпит в Музикалната академия - София след завършване на гимназията. Приета е на първо място между явилите се шестдесет и двама кандидати. Преподават й проф. Елена Орукин и проф. Людмила Прокопова. По-късно работи с вокалната педагожка Геновева Списаревска. Артистичната си дейност Кошлукова започва през 1946 като хористка в Народната опера – София. От 1948 г. е артистка в Държавния музикален театър (ДМТ) „Стефан Македонски“, където дебютира през юни 1949 г. с ролята на Сафи в оператата „Цигански барон” на Йохан Щраус. Още с първите й изяви идва успехът. За посвещаването си на оперетното изкуство Лиляна Кошлукова споделя: “От тогава до днес като артистка в ДМТ "Стефан Македонски" съм изиграла над 90 централни роли от Калманови оперети, всичко играно от Офенбах у нас, Лехар, Целер, Кюнике, Супе, Щраус и други, както и много роли в съветски и български оперети". През 1952 г., на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, Лиляна Кошлукова спечелва лауреатска награда. Следва сценичното пресъздаване на разнородни героини. През 1959 г. гастролира в Музикалния театър „Станиславски и Немирович–Данченко“ в Москва.
Актрисата опитва силите си и на оперната сцена. С успех играе ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини, Елън от операта "Питър Граймз" на Бритън и други. Тя е от творците, които се посвещават изцяло на изкуството, за тях споделеният опит е жизнено откровение и любов, на която няма да изневерят. Затова артистичната максима на певицата звучи убедително. "За мен музиката е като математиката: много неизвестни трябва да се решат предварително. Защото само с глас не се пее. Пее се с култура, след много труд и с чувство за отговорност".
С всяка измината година Лиляна Кошлукова се утвърждава като професионалист и покорява сърцата на почитателите. Гастролира в Русия, Полша, Китай, Гърция, Турция, Алжир и други страни. Навсякъде е добре приета от публиката. За трудолюбието и таланта си тя е наградена с: орден "Кирил и Методий" - I степен през 1957 г., удостоена е със званието "Заслужил артист" - 1967 г., наградата на Съюза на музикалните дейци "Сребърна лира" - 1979 г., юбилеен медал "1300 г. България" - 1981 г., юбилеен медал "100 години от рождението на Георги Димитров" - 1982 г., орден "Народна република България" - II степен през 1985 година.
Сърцето на певицата Лиляна Кошлукова престава да бие с ритъма на музиката на 01 юни 2005 г. “Загубихме една голяма оперетна актриса с невероятно красив глас, хубава и очарователна примадона на нашия театър,” се посочва в некролога от трупата.
“Дълги години звездата Лиляна Кошлукова придаваше неповторим блясък на нашите спектакли. Елена, Силва, Ана Главари, Розалинда, Лиза, Марица и още десетки роли в класическия оперетен репертоар и много български творби ще останат завинаги като образци. Лиляна остава завинаги в историята на театъра,” написаха за нея колегите й от Музикалния театър.
Указ №368 на Президиума на Народното събрание на НРБ за удостояване на Лиляна Кошлукова със званието “Заслужил артист”. София, 23 май 1967 г.
Л. Кошлукова в ролята на Василиса от оперетата “Трембита” на Ю. Милютин . Партнира й Стефан Анастасов., 1952 г. ДМТ “Стефан Македонски”, София.
Л. Кошлукова в ролята на Княгинята с Арон Арон Аронов (Адам) в оперетата “Птицепродавецът” на К. Целер, 1967 г. ДМТ “Стефан Македонски”, София.
Личен фонд "Кошлукова, Лиляна Кирилова" постъпва в Държавен архив - Пазарджик като дарение от певицата през месец юни 1989 г. и е заведен под №1293. Съдържа биографични документи, документални материали от творческата дейност, писма до нея и снимки.Искра Андонова, гл. експерт в Държавен архив - Пазарджик
