Вечерта на 25 ноември 2011 година в салоните на Общинска изложбена зала „Христо Бояджиев” в град Плевен са изпълнени с енигматични релефи, филигранни конструкции, абстрактни композиции, класическа скулптура – почти целия спектър на представата за 

моделирано пространство. Дължим го на Маргарита Иванова и Спас Киричев. Двама творци партньори не само в изложбената зала , но и в живота. Те са възпитаници на Националната художествена академия в София и са със солидни творчески биографии – участия в национални, регионални изложби, симпозиуми и пленери. С множество самостоятелни прояви, носители на награди. И двамата са членове на Съюза на българските художници, а Маргарита е председател на Представителството на СБХ в Пазарджик, където живеят и работят.

    Маргарита Иванова работи в съавторство  с първичните стихии земя, вода, огън и въздух, което ражда творби-плодове с особено излъчване, крехки, но и вечни. Керамичните релефи са оная малка плоскост на, която художничката намира огромно пространство за създаването на своите чудеса, моделирайки схващанията си за света и хората, за миналото и настоящето, изразявайки мислите си. И всичко това с един убедителен баланс на въздействие. Дълбоко емоционални мисли се редуват с иронично и усмихнато чувство. И така керамиката добива своя собствена, непонятна, необяснима, изненадваща и прекрасна виталност. Тя излъчва една енергия, която тържествува над инертното. Превръща се в изкуство. А самото правене на изкуство е вече едно пътуване към други светове, където няма времеви граници, а само една цветна хармоничност в съответствие със световната и собствената; фин изказ, разкриващ неподозираните качества на материала и вдъхновение, в центъра на което стои жената – нейната магичност, митологичност и обикновеност. Митологични и библейски теми, класически и модерни сюжети претворява с изразителния си пластичен език Спас Киричев. Претворява ги в героични оди, нежно-романтични съзерцания или иронични намигвания. Отразяват неговата гледна точка за времето и илюзорните светове, които създаваме, за да ги разрушим. Изобщо за пъзела на живота, за липсващите парчета. За магията на онова чувство, което поражда въпроси – хиляди въпроси. Творбите му са поели частица история, за да я превърнат в съвременна митология, носеща духа на съзиданието, пропити със силата на времето, което е безкрайно. Като световете, които са ни необходими, преоткрити в непринудения изказ на керамичните релефи и бронзовите пластики на двамата автори без повърхностна патетика, а със своите особености една възможност да се съхрани като откривател на добре познатото в тайната на новото.

    Светла  Тончева

Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините