На 21.09.2014 г. на площада в с.Голямо Белово, община Белово от 14:00.ч. ще се проведе тържествено честване на 140-годишния юбилей на Народно читалище ”Тодор Каблешков-1874”. Читалището има стародавни традиции и през годините не е преставало да бъде притегателен център за местното население, кото така то изиграва значителна роля за съхраняване на духовността и в най-трудни времена. Създадено е само 18 години след появата на първите читалища в България от един от апостолите на Априлската епопея - Тодор Каблешков- и първоначално е назовано „Искра”, но на честването на неговата 100-годишнина е преименувано в знак на признателност на името на създателя му.

Старанието на читалищното настоятелство днес е да поддържа жив този храм на духовността и потвърждение на усилията му е фактът, че Групата за автентичен фолклор към читалището се е утвърдила като неоспорим фаворит на национални и международни конкурси, в които взема участие. На Световния шампионат по фолклор в гр.Бургас-24.08.2014 г.,тя за втори път завоюва сребърен медал и звание Вицешампион по фолклор, Диплома за приемственост и последователност между генерациите, Диплома за съществен принос в запазването и развитието на световните традиционни фолклорни изкуства.

 Във връзка с предстоящото честване община Белово предприе строителни и ремотни дейности в с. Голямо Белово: извършва се основен ремонт на селския площад, на лятното и зимното кино, на пенсионерския клуб и изцяло обновена е сградата на читалището:ремонт на покрив,боядисване на фасада,вътрешно саниране, подмяна на дограма,монтиране на парно отопление.

По повод на юбилея ще бъдат връчени отличия:
-от Министерството на културата  и от Съюза на народните читалища: медал и грамота  на Иван Динков /посмъртно/ и на Иван Бакалов-Председатели на читалищното настоятелство и самодейци и на Анна Кехайова-настоящ дългогодишен Председател на читалищното настоятелство и ръководител на Групата за автентичен фолклор;
-Грамоти за Иван Бакалов и Анна Кехайова от община Белово;
-Грамоти и плакети за принос към читалищното дело на изявени читалищни дейци от Читалищното настоятелство на НЧ”Тодор Каблешков-1874”.

За тържеството са поканени гости като вече са потвърдили своето присъствие: Райна Каблешкова - Председател на Фондация ”Тодор Каблешков", ген.Стоян Тонев, Дончо Баксанов, Христо Калоянов от ПП ГЕРБ, доц.д-р Янаки Стоилов –Председател на БСП, д-р Спиридонов от ПП АБВ, общински съветници от ОбС Белово и др.

Тържественото честване предвижда след приключване на официалната част богат концерт с участието на състави към читалищата в населените места от общината и гостите от Фолклорна група „Мераклии”-гр.Септември.

В началото на организиране на честването Организационният комитет се обърна с писмо с молба за дарения. До този момент са постъпили такива от граждани, фирми и ПП. Средствата ще бъдат използвани за извършване на довършителни дейности и обзавеждане на читалището.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

НЧ ”Тодор Каблешков-1874 г.”-
родолюбиво дело на сърцати хора


Село Голямо Белово е един от центровете на Българското възраждане. Още в края на ХVІІІ в. то вече е израснало като местен център с висока материална и духовна култура. Като най-ярко доказателство за икономическия просперитет на Голямо Белово, през този период представлява изграждането на катедралната църква „Св.Георги”. Към църквата е изградено и килийно училище, грижещо се за образованието на жителите. В средата на ХІХ век  се утвърждава и Беловска зографска школа със зографи – Костадин Хаджиангелов и поп Иванчо Хаджилазаров.
Голямо Белово може да се гордее и с един от най-образованите духовници за времето си в лицето на Евстатий Пелагонийски(Георги Димитракиев).
В началото на 70-те г. на ХІХ век в Белово се извършват промени, които не са характерни за останалите възрожденски центрове. Тези промени се определят и са свързани с изграждането на Баронхиршовата железница. На 20.06.1873 г. Великия везир Ружди, в присъствието на множество министри, барон Хирш, инженери и кореспонденти от цяла Европа, открива жп линията Цариград – Белово. Дирекцията за експлоатация на беловските гори е с най-модерна техника в Османската империя. В Белово идват да живеят около 200 чужденци и над 2000 наемни работници от над 70 селища от етническите български земи. През тези години беловци натрупали значителни богатства и били склонни щедро да подпомагат  развитието на просветата и културата.
Точно в такъв момент в Голямо Белово се появил Тодор Каблешков. В  Белово младият началник на станцията развива значителна културно-просветна и революционна дейност. Скоро след установяването си Каблешков  отива в с. Голямо Белово, а впоследствие изпраща дописка до вестник „Право”,издаван в Цариград. В нея той пише: „След няколко дни от пристигането ми тук, като намерих благовремие, реших да посетя моите съседи, които са на половин час от станцията, с цел да видя в какво ли невежество живеят, като са отстранени в такова непроходимо място .Заварих общината събрана и в разговор аз познах, че съм бил твърде излъган, понеже тук съществуват българи, живи и жадни за наука, и че има село, дето селяните биха дали мило и драго за просвещението, то са беловци….”
Попаднал в подходяща среда, Каблешков разбрал, че да бъде активността на народ голяма  предвид бъдещото въстание, то той трябва да бъде просветен. Затова през 1874 г. той основава читалище „Искра”, в ръководството на което били включени  най-видните беловци – начело с поп Михаил Радулов, Георги Павлов, хаджи Кузо, поп Костадин и др. Читалището било настанено в старата училищна сграда, която се намирала на мястото на „лятното кино”. За кратко време била създадена богата библиотека, през неделните дни Каблешков изнасял политически и исторически сказки, както и съобщавал последните новини, идващи от Цариград и Европа, получавани по телеграфа от Цариград. В работата на читалището активно участвал и учителят Кирил Ботев, брат на Христо Ботев.Била разгърната широка пропагандна дейност за събиране на пари и за закупуване на оръжие и боеприпаси.
На 28.04.1875 г. във връзка с подготовката на Старозагорското въстание, в двора на църквата „Св.Никола”, Тодор Каблешков основава Беловския революционен комитет. За председател бил избран поп Михаил Радулов, а за членове Коце Котев и Г. Павлов( всички членове на читалищното настоятелство). Като върховен момент от дейността на читалищното ръководство, на читалището въобще, е масовото участие на населението в Априлската епопея.
След разгрома на въстанието, до началото на ХХ век, читалищните дейци акцентират върху обогатяване на библиотечния фонд с нови книги и периодичен печат. През 1901 г. читалище „Искра” се преименува в читалище „Самообразование”. Приет е първият устав, а основателите на читалището са на брой 40 души. Първите читалищни настоятели са: Боян Димитров-председател от София, Петър Мизов-подпредседател, Георги Мизов – секретар, Петър Карпузов – касиер и съветници: Иван Костадинов Хаджииванчев и Коце Томев. Видно от устава изградената организация се именува Дружество и читалище „Самообразование” с цел на дружеството „умственото и нравственото развитие на членовете на дружеството”.
Периодът от 1901 – 1915 г. е характерен с много добра организация в работата на читалището. Разкрива се негов клон  в гара Белово. Читалището разполага със своя читалня и бюфет. Създава се и женска секция – „Клуб за жените”, разположен в отделно помещение. Първоначално читалището се е помещавало в къщата на Стефан Георгиев – до 1908 г., а по-късно-в къщата на Борис Хаджиангелов. Към наетите помещения освен библиотека и бюфет е била монтирана читалищна сцена, на която са били изнасяни театрални представления. Главни читалищни дейци и активисти през този период са:Методи Костадинов Радулов-внук на М. Радулов, Примов, Петър Тошев и др. При читалището за подпомагане на бедни ученици е бил разкрит и образователен фонд, средства са набирани от разиграване на томболи, лотарии и др. След започването на войните читалището временно преустановява своята дейност.
От 1924 г. до 1929 г. читалищната дейност придобива мощен размах. Броят на членовете му нараства до 273 души, редовно се издължава членският внос, събират се дарения, разиграват се томболи, лотарии и др. През този период се поставя началото на фонд „ Постройка за читалищен дом”. Под натиска на местната общественост и читалищното настоятелство местният съвет е принуден да приеме общинският дом да се построи в Голямо Белово, а не на гара Белово и към него да се пристрои читалищен театрален салон, която постройка е завършена 1927-28 г. Местният общински съвет предава с протокол за вечно ползване театралния салон, долния етаж на съвета и една от стаите на втория етаж на читалището. През този период най-добри читалищни ръководители и активисти са:Илия Примов, Никола Ботушаров, Георги Кузманов, Борис Петракиев, Ал.Коцев и др.
Периодът от 1930 до 1937 г. е характерен   с въвличане на нови управителни лица. Продължава обогатяване на библиотечния фонд и театралната дейност. През 1931 г. по съвета на проф. Христо Вакарелски местният студент  Димитър Ников открива и  музейна сбирка в скалния параклис „Св.Св.Козма и Дамян”, където са събрани дарени от населението етнографски материали, хладно и огнестрелно оръжие, археологически находки и  богата нумизматична колекция. Читалищни деятели и активисти по това време са Мария Дамянова, Никола Коцев, Михаил Келешев, Петър Дончев и др.
Периодът от 1937 г. до 1944 г. читалищната библиотека е преместена в нова общинска сграда като продължават и се развиват старите форми на работа–театрална самодейност, организационно и финансово укрепване. Започват да се изнасят естрадни вечери и рецитали. Редовно се използва и читалищният радиоапарат.
След 9 септември 1944 г. следва нов размах в читалищната дейност  Изграден е летен театрален салон. Създава се детска музикална школа, танцова трупа, изгражда се битов хор и др. По повод 85-та годишнина от създаването на читалището, същото е наградено с орден „Кирил и Методий”- І степен – 1961 г.
Във връзка със 100-годишнината от организираната читалищна дейност в с. Голямо Белово, читалищните членове вземат решение да преименуват читалището на името на неговия основател – Тодор Каблешков.
Във връзка с отбелязването на 140-годишнината от основаването на читалището в с.Голямо Белово община Белово със свои средства предприе и извърши основен ремот и обзавеждане на сградата:външно саниране на фасадата, ремонт на покрива, смяна на дограма, вътрешен ремонт и обзавеждане на помещенията, подмяна на електрическата инсталация и осветлението, мотаж на парно отопление. Това ще позволи сградата да се използва пълноценно целогодишно и да бъде притегателно място и за млади, и за стари.
Днес НЧ”Тодор Каблешков-1874 г.” продължава да играе значима роля за развитие и утвърждаване на духовните ценности. В неговата библиотека поколения читатели се докосват до силата на словото, а самодейците са основните инициатори при чествания на годишни и организатори на празненства. Вече години наред Групата за автентичен фолклор пази за поколенията живи едни от най-хубавите местни обреди и ритуали, с чието представяне печели призовите места на национални и международни фестивали. Благодарение на читалищните деятели народополезната и културно-просветна дейност в с. Голямо Белово не секва, а искрата на духовността продължава да свети.
                                                         

 Любомир Радин-завеждащ куртурно-    
историческото наследство в община  Белово

Снимка: Фейсбук страницата на Голямо Белово


Обратно към преглед на категорията   Обратно към преглед на новините